С подобряването на времето Еливис като че отново започна да става много изнервена. Тя се стресна, когато Мейзри влезе в салона, след което я зашлеви, че е донесла кал по пода. Изведнъж се сети за една дузина неща, които още не били готови, и започна да намира кусури на всички около себе си. Когато лейди Имейн каза за пореден път: „Ако бяхме заминали за Кърси…“, Еливис за малко да я удари.
Киврин си помисли, че май е сбъркала, като бе облякла Агнес преди последната възможна минута. Още рано следобед везаните ръкави на момиченцето вече бяха целите омърляни, а кадифените й поли бяха поръсени с брашно.
До късния следобед Гавин още не се беше върнал, нервите на всички бяха опънати до скъсване, а ушите на Мейзри бяха станали яркочервени. И когато лейди Имейн каза на Киврин да занесе шест восъчни свещи на отец Рош, тя много се зарадва, че ще има възможност да изведе децата от къщата.
— Кажи му, че трябва да стигнат до края и на двете служби — нареди й Имейн раздразнено, — макар че бедни ще са тия служби в чест на раждането на нашия Бог. Трябваше да заминем за Кърси.
Киврин накара Агнес да си облече пелерината, след това повика и Роузмунд и трите се отправиха към църквата. Рош го нямаше. В средата на олтара беше поставена една голяма жълтеникава свещ с начертани по нея разделения. Още не беше запалена. Щеше да я запали при залез-слънце и с нейна помощ щеше да следи часовете до полунощ. Паднал на колене в леденостудената църква.
Нямаше го и в колибата му. Киврин остави свещите на масата. Когато се връщаха през поляната, видяха магарето на Рош да ближе снега до портата.
— Забравихме да нахраним животните — каза Агнес.
— Да нахраним животните ли? — запита Киврин изнервена, защото се притесни какво ще стане с дрехите им.
— Та днес е Бъдни вечер — обясни Агнес. — Вие не си ли храните животните вкъщи?
— Тя не помни нищо — намеси се Роузмунд. — На Бъдни вечер нахранваме животните в чест на нашия Бог, който се е родил в един обор.
— Ама ти и от Коледа ли не си спомняш нищо? — попита Агнес.
— Съвсем мъничко — отвърна Киврин, замислена за това как изглежда Оксфорд на Бъдни вечер, за магазините в Карфакс, украсени с пластмасови вечнозелени растения, за лазерното осветление, за тълпите купувачи, сетили се за подаръци в последния момент, за пълните с велосипедисти улици.
— Първо бият камбаните, след това човек сяда да яде, после е службата и най-накрая — бъдника — обясни Агнес.
— Всичко обърна наопаки — рече Роузмунд. — Първо запалваме бъдника, а след това отиваме на служба.
— Камбаните са най-напред — впи поглед в сестра си Агнес, — а след това е службата.
Отправиха се към плевнята за чувал овес и малко слама, които отнесоха в конюшнята, за да нахранят конете. Гринголет не беше там, което означаваше, че Гавин още не се е върнал. Киврин трябваше да говори с него веднага, щом се върне. Рандевуто беше след по-малко от седмица, а тя все още нямаше представа къде е точното място на спускането. А с пристигането на лорд Гийом всичко можеше да се обърка.
Еливис просто беше отложила въпроса за Киврин до завръщането на съпруга си, а тази сутрин отново беше казала на момичетата, че го очаква всеки момент. Той можеше да реши да отведе Киврин в Оксфорд или Лондон, където да се поинтересува от семейството й, или пък сър Блоет можеше да реши да я отведе със себе си в Кърси. Трябваше да говори с Гавин. Ако дойдеха гости, щеше да е много по-лесно да го намери насаме, а сред цялата бъркотия и шум около Коледа можеше дори да го накара да й покаже самото място.
Киврин остана при конете колкото можа повече, като се надяваше, че Гавин може да се върне всеки момент, но Агнес се отегчи и реши, че иска да нахрани кокошките. Киврин предложи да отидат да нахранят кравата на иконома.
— Тая крава не е наша — отсече Роузмунд.
— Но тя ми помогна онзи ден, когато бях много болна — обясни Киврин като си мислеше как се беше облегнала на кокалестия гръб на кравата в деня, когато беше излязла за пръв път. — Бих искала да й се отплатя за това, че беше добра с мен.
Минаха покрай кочината, където доскоро беше имало прасета, и Агнес каза:
— Горките прасенца. Щях да им дам една ябълка.
— На север небето пак причернява — каза Роузмунд. — Мисля, че няма да дойдат.
— Да, ама ще дойдат — рече Агнес. — Сър Блоет ми е обещал украшение.
Кравата на иконома сякаш не беше помръдвала от мястото, където я беше намерила Киврин — зад предпоследната колиба — и ядеше от онова, което беше останало от почернелите бобени филизи.