— Мен повече ми се искаше ние да бяхме дошли при вас за Бъдни вечер — обърна се лейди Имейн към лейди Иволда. — Тогава щяхме да имаме истински свещеник да прочете службата. Тукашният свещеник едва успява да каже „Отче наш“.
Тукашният свещеник беше изкарал няколко часа на колене в леденостудената църква и същият този тукашен свещеник биеше тежката камбана вече от един час, а след малко щеше да извърши една сложна церемония, която бе трябвало да научи наизуст, защото не можеше да чете.
— Страхувам се, че проповедта ще е доста слаба, а и службата също — каза лейди Имейн.
— Уви, в днешно време има мнозина, които не обичат Господа Бога — рече лейди Иволда, — но ние трябва да Му се молим Той да оправи света и да върне хората към добродетелта.
Киврин се съмняваше, че лейди Имейн е искала да чуе точно този отговор!
— Изпратих вест в Бат, че искаме да ни се изпрати нов капелан — каза Имейн, — но той още не е пристигнал.
— Брат ми казва, че в момента в Бат има много неприятности — рече Иволда.
Почти бяха стигнали до двора на църквата. Киврин вече почти различаваше лицата, осветени от димящите факли, и малките кандила, понесени от някои жени. Лицата им, зачервени и осветени отдолу, изглеждаха леко зловещи. Господин Дануърти сигурно щеше да си помисли, че шествието е разгневена тълпа, събрала се за изгарянето на някой беден мъченик на кладата. „От светлината е — продължаваха мислите й. — Всички изглеждат като главорези на светлината на факлите. Нищо чудно, че е било изобретено електричеството.“
Влязоха в двора на църквата. Киврин разпозна някои от хората, застанали близо до вратата на църквата: момчето със скорбута, което беше избягало от нея, две от девойките, които бяха помогнали при изпичането на коледните лакомства, Коб. Жената на иконома беше облечена в пелерина с яка от хермелинова кожа и носеше метален светилник с четири малки пластини от истинско стъкло. Тя говореше оживено на жената с белезите от скрофулоза, която беше помогнала за поставянето на зелениката. Всички говореха и се движеха непрекъснато, за да не им става много студено, а един мъж с черна брада се смееше толкова силно, че факлата му се люшкаше опасно близо до забрадката на жената на иконома.
Как ли църковните служители се справяха със службата в полунощ след всичкото пиене и пируване? Някои от енориашите определено изглеждаха така, сякаш бяха прекарали цялата вечер в нарушаване на постите. Икономът говореше разпалено на един здравеняк, за когото Роузмунд обясни, че бил бащата на Мейзри. Лицата и на двамата бяха зачервени от студа, светлината на факлите, изпития алкохол или и трите заедно, но те по-скоро бяха весели, отколкото опасни. Икономът постоянно уточняваше какво точно е казал, като не преставаше да стоварва силни удари върху рамото на бащата на Мейзри, но всеки път, когато направеше така, бащата на Мейзри се заливаше от смях — жизнерадостен и някак спонтанен смях, който накара Киврин да си помисли, че този човек е много по-умен, отколкото би предположила.
Жената на иконома го задърпа за ръкава, но той я отблъсна. Щом обаче на портата се появиха сър Блоет и лейди Еливис, икономът и бащата на Мейзри отстъпиха назад, за да освободят пътя за влизане в църквата. Всички останали направиха същото и запазиха пълна тишина, докато шествието мине през двора на църквата и влезе през тежката врата. След това всички подновиха разговорите си, но вече по-тихо и спокойно, докато се тълпяха в църквата след знатните особи.
Сър Блоет откопча меча си и го подаде на един от слугите си, след което двамата с лейди Еливис паднаха на колене и се прекръстиха. Изправиха се, отидоха заедно до олтара и отново паднаха на колене.
Киврин и двете момичета ги следваха. Когато Агнес се прекръсти, звънчето й отекна самотно в тишината на църквата. „Ще трябва да й го сваля“ — помисли си Киврин и се зачуди дали да не мине с детето до гробницата на мъжа на лейди Имейн и да развърже звънчето. Лейди Имейн обаче вече чакаше нетърпеливо до вратата заедно със сестрата на сър Блоет.
Киврин отведе момичетата в предната част на помещението. Сър Блоет вече беше успял да се вдигне на крака. Еливис остана коленичила малко по-дълго, след което също стана, а сър Блоет я придружи до северната част на църквата, направи лек поклон и се оттегли, за да заеме мястото си в мъжката половина.
Киврин падна на колене заедно с момичетата, като тайничко се молеше Агнес да не направи и този път толкова много шум, докато се кръсти. Това не стана, но когато малката се опита да се изправи, захвана крачето си в подгъва на роклята си и успя да се задържи на крака с толкова шум, колкото създаваше продължаващата да бие камбана. Лейди Имейн, разбира се, беше точно зад тях и стрелна Киврин с поглед.