„Съпругът й“ — помисли си Киврин, но още преди да изрече мисълта си наум, Гавин вече беше пъхнал Агнес в ръцете й и беше хукнал натам, вадейки меча от ножницата си.
„О, не!“ — помисли си Киврин и също хукна да бяга, макар и съвсем тромаво под тежестта на Агнес. Не беше съпругът на лейди Еливис. Бяха хората, които ги гонеха, причината, поради която семейството се криеше, причината, поради която Еливис така се беше разгневила на Имейн, че е казала на сър Блоет къде се намират.
Мъжете с факлите бяха слезли от конете си. Еливис се приближи до единия от тримата, които още бяха на седлата, и падна на колене, сякаш покосена от нещо.
„Не, о, не“ — мислеше си Киврин, останала съвсем без дъх. Звънчето на Агнес дрънкаше като полудяло.
Гавин изтича до тях с проблясващ в светлината на факлите меч и също падна на колене. Еливис се изправи и тръгна към мъжете на коне с разтворени за „добре дошли“ ръце.
Киврин спря, задъхана до смърт. Сър Блоет излезе напред, коленичи и стана. Мъжете на конете отметнаха качулките си. На главите си имаха или някакви лъскави шапки, или корони. Без да става, Гавин прибра меча в ножницата си. Единият от тримата мъже вдигна ръка и нещо просветна във въздуха.
— Какво става? — попита Агнес сънено.
— Не знам — отвърна Киврин.
Агнес се извъртя в ръцете на Киврин, за да може да види, и рече учудено:
— А, това са тримата мъдреци.
Бъдни вечер, 1320 година (стар стил) Пристигна пратеник на епископа заедно с още двама църковни служители. Дойдоха точно след службата в полунощ. Лейди Имейн е много доволна. Убедена е, че са пристигнали в отговор на молбата й за нов капелан, но аз лично малко се съмнявам. Дошли са без никакви слуги, а освен това са някак напрегнати и нервни, сякаш са с някаква тайна, специална мисия.
Сигурно има нещо общо с лорд Гийом, макар че наказателните съдилища са светски, а не клерикални. Може би епископът е приятел на лорд Гийом или на крал Едуард II и са дошли да постигнат някаква сделка с лейди Еливис в замяна на свободата му.
Каквато и да е причината за посещението им, са дошли с целия си блясък. Когато ги видя за първи път, Агнес си помисли, че са тримата влъхви, а и те наистина приличат на кралски особи. Пратеникът на епископа има изтънчено, аристократично лице, но иначе и тримата са облечени като крале. Единият носи пурпурно кадифено наметало, на гърба на което е зашит бял копринен кръст.
Лейди Имейн веднага започна да му надува главата с приказките си за това колко неграмотен, непохватен и по принцип непоносим е отец Рош.
— Не заслужава да има енория — отсече тя.
За нещастие (всъщност за късмет на отец Рош) се оказа, че това не е пратеникът на епископа, а само негов писар. Пратеникът беше този с червените одежди, също много внушителни, със златна бродерия и самурова кожа по ръбовете.
Третият е цистериански монах — или поне е облечен в типичното за този орден бяло одеяние, макар че е направено от по-фина вълна дори и от тази на моята пелерина. Освен това вместо колан носи сребърна връв, на всеки един от дебелите си пръсти има пръстени, които подхождат повече на някой крал. Иначе въобще не се държи като монах. И той, и пратеникът на епископа си поискаха вино още преди да са слезли от конете, а колкото до писаря — беше ясно, че е пийнал доста още преди да се появят при къщата. Направо падна от коня, та се наложи дебелият монах да го подпира, докато влязат.
(Пауза)
Очевидно не бях права за причината, поради която са тук. Еливис и сър Блоет се оттеглиха в един ъгъл с пратеника на епископа веднага след влизането в къщата, но поговориха само няколко минути, а преди малко я чух да казва на Имейн:
— Не са разбрали нищо за Гийом.
При тази вест Имейн нито се изненада особено, нито пък са загрижи кой знае колко. Явно е, че според нея те са пристигнали, за да й доведат нов капелан, поради което тя само дето не им целува краката. Започна да настоява коледните гозби веднага да бъдат вкарани в залата и пратеникът на епископа да седне на тронното място. Посетителите обаче май много повече са заинтригувани от пиенето, отколкото от яденето. Имейн лично им донесе големи бокали с вино, от което вече не е останало нищо, а те искат още. Писарят сграбчи полите на Мейзри, когато тя донесе подноса, придърпа я към себе си и пъхна ръката си под долната й риза. Тя, разбира се, веднага закри ушите си с ръце.
Единственото добро от тяхното присъствие тук е, че така общата бъркотия се увеличава просто невероятно. С Гавин успях да поговоря само за минутка, но до ден-два сигурно ще мога да поговоря с него насаме, без да забележи никой — особено като се има предвид, че цялото внимание на лейди Имейн е насочено към пратеника на епископа, който току-що грабна каната от Мейзри и сам си наля вино — и ще го накарам да ми покаже мястото на спускането. Време има много. Поне една седмица.