Докато разпъваше леглата и постилаше завивките, Финч заяви, че и чистите им чаршафи са на привършване, а също и маските и тоалетната хартия.
— Нямаме достатъчно за всички — рече той, докато подпъхваше един чаршаф под дюшека. — Нямаме и никакви превързочни материали.
— Не сме на война — каза Дануърти. — Не мисля, че ще имаме ранени. Успя ли да разбереш дали в Оксфорд в момента има някой технолог от другите колежи?
— Да, сър, обадих се на всички, но няма нито един. — Той затисна една възглавница с брадичката си. — Сложил съм навсякъде бележки, с които моля хората да пестят тоалетната хартия, но това май хич не върши работа. Американките са направо като акули в това отношение. — Той напъха възглавницата в калъфката. — Много ми е мъчно за тях обаче. Снощи Хелън се разболя и те просто нямат с кого да я заменят.
— Хелън ли?
— Госпожа Пиантини. Тенорката. Температурата й е 39,7. Американките просто няма да успеят да си изсвирят „Чикагския сюрприз“.
„Което си е направо Божа благословия“ — помисли си Дануърти.
— Попитай ги дали ще продължат да се грижат за обажданията ми, въпреки че повече не репетират — рече той. — Очаквам няколко много важни разговора. Андрюс обади ли се?
— Не, сър, не е още. Картината пак е изключена. — Той бухна възглавницата. — Толкова лошо стана с премиерата. Могат да изсвирят, разбира се, „Стедман“, но той е вече стара работа. Много е жалко наистина, че нямат алтернативен вариант.
— Направи ли списъка на технолозите?
— Да, сър — отвърна Финч и започна да се бори с едно опърничаво походно легло. — Ей там е, до дъската.
Дануърти взе листовете и разгледа най-горния. Беше изпълнен с колони числа, до едно от по шест цифри — от едно до шест, — но в разбъркан ред.
— Не е това — каза Финч и грабна листа от ръката му.
— Това са промените за „Чикагския сюрприз“. — Подаде на Дануърти един отделен лист. — Ето ги. Подредил съм ги по колеж, а до всяко име са изписани адресът и телефонът.
В този момент влезе Колин. Беше вир-вода и носеше ролка тиксо и някакъв пакет.
— Пасторът каза да налепя от тези по всички отделения — обясни той и извади един плакат със следния надпис: „Чувствате дезориентация? Объркан сте? Духовното объркване може да е предупредителен знак за Грипа.“
Колин скъса парче от тиксото и залепи плаката на черната дъска.
— Тъкмо си залепям един от тия в болницата и какво мислите виждам да прави Гадсъновица? — започна той, докато вадеше още един плакат от пакета. На него пък пишеше: „Носете си маските“. Залепи го над леглото, което Финч оправяше точно в този момент. — Четеше на пациентите от Библията. — Той прибра тиксото в джоба си. — Надявам се, че аз няма да се заразя. — Пъхна под мишница останалите плакати и тръгна да излиза.
— Носи си маската — каза му Дануърти.
Колин се ухили.
— И Гадсъновица ми каза така. И още нещо каза: Бог щял да покоси с мор всички, които не чували думите на праведните. — Той извади сивия кариран шал от джоба си. — Това нося вместо маската. — И омота шала през устата и носа си като бандит от каубойски филм.
— Платът не може да спре микроскопичните вируси — обясни му Дануърти.
— Знам. Но цветът може. Стряска ги като луди. — И момчето изхвърча навън.
Дануърти се обади на Мери, за да й каже, че отделението е готово, но понеже не успя да се свърже, направо отиде до болницата. Дъждът беше понамалял и хората — повечето с предпазни маски — бяха наизлезли по улиците, някои се прибираха от хранителните магазини, а други се редяха на опашка пред аптеките. Улиците обаче изглеждаха някак притихнали, неестествено смълчани.
„Някой е изключил камбаните“ — помисли си Дануърти. И като че ли съжали за това.
Мери беше в кабинета си, вторачила поглед в един екран.
— Класифицирането пристигна — каза тя преди той да е успял да й съобщи за готовото отделение.
— Каза ли на Гилкрист? — попита я той нетърпеливо.
— Не — отвърна тя. — Не е уругвайският вирус. Нито пък от Южна Каролина.
— Какво е тогава?
— H9N2. И уругвайският, и този от Южна Каролина са от групата на H3.
— Ами тогава откъде е дошъл?
— От центъра по инфлуенца нямат представа. Става въпрос за непознат вирус. Никога не е бил класифициран. — Тя му подаде някаква разпечатка. — Мутацията му е от седем единици, което обяснява защо хората умират.
Дануърти погледна разпечатката. Беше изпълнена с колони цифри, също като промените на Финч, и също толкова неразбираеми.
— Все трябва да е дошъл отнякъде.
Не е задължително. Приблизително на всеки десет години има по една основна антигенна промяна с епидемичен потенциал, така че може просто да се е породил у Бадри. — Тя взе разпечатката от ръцете му. — Знаеш ли дали около жилището му има някакъв добитък?