— Добитък? — възкликна Дануърти. — Та той живее в един апартамент в Хедингтън.
— Мутиралите видове понякога се получават от кръстосването на птичи вирус с вирус по хората. От центъра по инфлуенца искат да проверим за евентуални контакти с птици и облъчване с радиация. Понякога вирусните мутации се причиняват от рентгеново лъчение. — Тя изучаваше разпечатката така, сякаш щеше да намери обяснението в нея. Става въпрос за много необичайна мутация. Няма прегрупиране на гените на хемаглутинина, а само мутация със страшно голяма разлика в единиците.
Нищо чудно, че не беше казала на Гилкрист. Той беше казал, че ще отвори лабораторията като пристигне класифицирането на вируса, докато тази вест само щеше да го убеди още повече, че трябва да я остави запечатана.
— Лекува ли се?
— Лекарствено средство ще има веднага щом бъде произведен аналог. И ваксина. Вече са започнали работа върху прототипа.
— Колко време означава това?
— От три до пет дни за получаването на прототипа, после поне още пет за производството, ако не се натъкнат на затруднения при удвояването на протеините. До десетия вече трябва да сме в състояние да започнем ваксинирането.
Десетия. И тогава щяха да могат да започнат имунизирането. А колко ли време щеше да отнеме, докато се ваксинира цялата зона под карантина? Седмица? Две? Ами докато Гилкрист и протестиращите идиоти решат, че е безопасно да се отвори лабораторията.
— Това е много време — рече Дануърти.
— Знам — съгласи се Мери и въздъхна. — Един Бог знае колко случая ще имаме дотогава. Само тази сутрин имаме още двайсет нови.
— Мислиш ли, че става въпрос за мутирал вид? — попита Дануърти.
Тя обмисли отговора си.
— Не. Мисля, че е много по-вероятно Бадри да се е заразил от някого на забавата в Хедингтън. Там може да е имало нови индуси или други, въобще някой, който не вярва в антивирусните ваксини в частност и съвременната медицина като цяло. Произходът на канадския гъши грип от 2010 година, ако си спомняш, беше проследен чак до една комуна, съставена от християнски богослови. Ще разберем.
— А какво ще стане междувременно с Киврин? Какво ще стане, ако не откриете източника до рандевуто? По график тя трябва да се върне на шести януари. Дотогава дали ще сте проследили произхода?
— Не знам — отвърна тя уморено. — Може пък и да не пожелае да се върне в един век, който много бързо приближава десетката по скалата. Може да поиска да си остане в 1320 година.
„Ако е в 1320 година“ — помисли си той и отиде да навести Бадри. От вечерта на Коледа досега не беше споменавал плъхове. Беше се върнал назад до следобеда в „Балиол“, когато беше отишъл да търси Дануърти.
— Лаборатория? — измърмори той като видя Дануърти. Опита се изнемощяло да му подаде някаква въображаема бележка, след което потъна в дълбок сън, сякаш беше съсипан от това еднократно усилие.
Дануърти остана само още няколко минути, след което се отправи към Гилкрист.
Докато стигне до „Брейзноуз“ отново беше започнало да вали като из ведро. Демонстрантите се бяха сгушили под плаката си и трепереха.
Портиерът беше застанал до бюрото си и сваляше украшенията от коледната елха. Погледна бегло Дануърти и изведнъж се напрегна ужасно. Дануърти мина покрай него, а след това и през портала.
— Не можете да влезете, господин Дануърти — извика портиерът подире му. — Колежът е забранена зона.
Дануърти влезе във вътрешния двор. Апартаментът на Гилкрист се намираше в сградата зад тази на лабораторията. Дануърти ускори крачка, очаквайки, че портиерът ще хукне след него да го спре.
На входа на лабораторията беше поставен голям жълт надпис: ЗАБРАНЕНО ВЛИЗАНЕТО БЕЗ РАЗРЕШИТЕЛНО, а на дръжката на вратата беше сложена електронна аларма.
— Господин Дануърти — каза Гилкрист, който в този момент приближаваше към него под дъжда. Портиерът сигурно му се беше обадил. — Лабораторията е под забрана.
— Дошъл съм да се видя с вас — каза Дануърти.
Приближи се портиерът с една шарена гирлянда в ръка и попита:
— Да се обадя ли на университетската полиция?
— Няма да се наложи — каза Гилкрист и се обърна към Дануърти. — Елате в апартамента ми. Има нещо, което искам да ви покажа.
Той поведе Дануърти към кабинета си, седна на разхвърляното си бюро и си сложи една сложна маска, по която имаше множество филтри.
— Току-що говорих с центъра по инфлуенца — започна той. Гласът му беше някак глух, сякаш идеше от огромно разстояние. — Вирусът не е бил класифициран преди, а източникът му е още неизвестен.