Гилкрист беше временен заместник на Бейсингейм и на бърза ръка беше направил преранжирането на вековете, на бърза ръка беше осъществил спускането, без съмнение за да представи пред Бейсингейм една отлично свършена работа. Не беше се получило обаче както му се беше искало. Вместо това се беше стигнало до епидемия, до това, че една историчка в момента беше на практика неоткриваема някъде из времето, до протестиращи пред колежа демонстранти. Единственото, което го интересуваше в момента, беше да оправдае действията си, да спаси кожата си, макар и с цената на живота на Киврин.
— А какво ще стане с Киврин? Дали и тя одобрява курса ви на поведение? — попита Дануърти.
— Госпожица Енгъл си даваше съвсем ясна сметка за рисковете, когато пожела доброволно да замине за 1320 година — отвърна Гилкрист.
— А дали си е давала сметка, че възнамерявате да я зарежете?
— Разговорът ни приключи, господин Дануърти. — Гилкрист се изправи. — Ще отворя лабораторията, когато бъде открит източникът на вируса и когато ми бъде напълно доказано, че няма никаква възможност да е дошъл през мрежата.
И отвори вратата. Портиерът чакаше пред нея.
— Нямам намерение да ви позволя да зарежете Киврин — каза Дануърти.
Гилкрист присви устни зад маската си.
— Аз пък нямам намерение да ви позволя да излагате на риск здравето на цялата тази общност. — И се обърна към портиера. — Придружете господин Дануърти до портала. Ако отново се опита да влезе на територията на „Брейзноуз“, повикайте полиция. — И затръшна вратата.
Портиерът тръгна с Дануърти през вътрешния двор. Гледаше го така, сякаш Дануърти изведнъж беше станал особено опасен.
„Може пък и да съм“ — помисли си Дануърти.
— Искам да използвам телефона ви — каза той, когато стигнаха до портала. — Не е по личен въпрос, а във връзка с университета.
Портиерът започна да се изнервя, но въпреки това постави един телефон на прозорчето си и впери очи в Дануърти, докато той набираше номера на „Балиол“. Финч вдигна слушалката и Дануърти каза:
— Трябва да намерим Бейсингейм на всяка цена. Много е спешно. Обади се на Шотландското бюро за риболовни разрешителни и вземи адресите на всички хотели и мотели. А сега ми дай телефона на Поли Уилсън.
Той си записа номера й, прекъсна разговора с Финч и започна да набира отново. После обаче размисли и реши да се обади на Мери.
— Искам да помогна с нещо за намирането на източника на вируса — каза той.
— Гилкрист не иска да отвори лабораторията, нали? — попита тя.
— Не иска — потвърди Дануърти. — Какво мога да направя аз, за да помогна за източника?
— Това, което правеше преди с първичните контакти. Да ги проследяваш, да търсиш нещата, за които ти казах: облъчване с радиация, близост до птици или добитък, религиозна принадлежност, която забранява използването на антивирусни агенти. Ще ти трябват обаче схемите с контактите.
— Ще изпратя Колин да ги вземе — каза той.
— Аз пък ще накарам някой да ги подготви. Мисля, че е добре също да провериш контактите на Бадри до четири-шест дни назад, в случай че вирусът наистина се е появил в него. Инкубационният период от резервоар може да бъде много по-дълъг, отколкото при предаване на вируса от човек на човек.
— Ще накарам Уилям да се захване с това — каза той. Бутна телефона обратно към портиера, който мигновено излезе и го изпрати до улицата. Дануърти се изненада, че не го последва по целия път до „Балиол“.
Веднага щом стигна там, Дануърти се обади на Поли Уилсън и я попита:
— Има ли начин да влезете в конзолата на лабораторията, без да имате достъп до самата лаборатория? Можете ли да влезете директно през компютъра на университета?
— Не знам — отвърна тя. — Компютърът на университета има много силни защити. Може да успея да стъкмя рам-памет, с която да ги пробия, или пък може да успея да проникна чрез „Балиол“. Първо трябва да видя какви са му защитите. Ще намерите ли технолог, който да разчете данните, в случай че успея да се добера до тях?
— В момента издирвам — отвърна той и затвори.
В този момент влезе Колин, подгизнал до кости, и тръгна да взима нова ролка тиксо.
— Ти разбра ли, че е дошла класификацията, според която вирусът е мутант?
— Да — отговори Дануърти. — Искам да отидеш до болницата, за да вземеш от баба ти схемите с контактите.
Колин остави на земята топчето плакати. На най-горния пишеше: „Не позволявайте втори пристъп“.
— Носи се слух, че бил някакво биологично оръжие — рече Колин. — Казват, че бил избягал от лабораторията.
„Но не тази на Гилкрист“ — помисли си Дануърти гневно.