Нещо се беше объркало. Значи все пак отклонение се беше получило или пък младият асистент беше направил някаква грешка в изчисленията. Може пък нещо да се беше объркало в работата на самата мрежа. Обаче тя беше снабдена с обезопасяващи механизми, предпазители и средства за прекратяване на операцията. Ако нещо се беше объркало в самата мрежа, Киврин въобще нямаше да започне спускането. А и Бадри беше казал, че фиксирането е наред.
Значи трябваше да е отклонението. Това беше единственото нещо, което може да се обърка и спускането все пак да се осъществи.
Право пред него Бадри пресече улицата като за малко не се засече с един велосипедист. Дануърти пък се промъкна между две жени, натоварени с чанти дори по-големи от тази на Мери, прескочи един бял териер на каишка и отново намери с поглед Бадри, който вече беше подминал още две сгради.
— Бадри! — викна Дануърти. Технологът се поизвърна и в същия момент се блъсна в една жена на средна възраст с огромен чадър на цветя.
Жената се беше навела срещу дъжда с чадър, насочен почти право напред, поради което очевидно също не бе могла да види Бадри навреме. Обсипаният с големи лавандулови цветове чадър изхвърча от ръцете й, падна в една локва и Бадри за малко да го настъпи.
— Що не гледаш къде ходиш бе? — развика се разгневено жената и се наведе за чадъра. — Къде си хукнал из тая блъсканица?
Бадри се вторачи първо в нея, после и в чадъра със същия невиждащ поглед като в кръчмата.
— Извинете — чу го да казва Дануърти, след което технологът се наведе да вдигне чадъра. Двамата с жената като че ли се бориха известно време над лавандуловите цветове, после Бадри успя да хване дръжката, вдигна чадъра и го подаде на жената. Лицето й беше почервеняло от бяс, от студения дъжд или и от двете.
— Извинете ли? — възкликна тя и стисна дръжката така, сякаш всеки момент щеше да стовари чадъра върху Бадри. — Извинете!
Той вдигна колебливо ръка към главата си, после също като в кръчмата като че ли си спомни къде се намира и хукна към колежа — вече направо бягаше.
Дануърти го последва. Прекоси вътрешния двор, влезе през една странична врата, мина по коридора и се озова в залата с мрежата. Бадри вече беше пред конзолата, беше се навел над екрана и се мръщеше.
Дануърти се беше опасявал, че екранът ще е изпълнен с куп объркани символи или — още по-лошо — ще е празен. Видя обаче само подредените колонки с изчисления и матриците на фиксирането.
— Получи ли данните от фиксирането? — попита Дануърти задъхано.
— Да — отвърна Бадри, обърна се и го изгледа. Намръщената му физиономия се беше изпарила, но изражението му беше странно отнесено — като на човек, който полага максимални усилия да се съсредоточи.
— Кога беше… — рече той и се разтрепери. Гласът му заглъхна, сякаш Бадри бе забравил какво е искал да каже.
Вратата се блъсна и Гилкрист и Мери влязоха забързано, следвани по петите от Латимър, който отново се бореше с чадъра си.
— Какво има? Какво се е случило? — попита Мери.
— Кога беше кое, Бадри? — настоя Дануърти.
— Фиксирането се получи — рече Бадри, обърна се и впери поглед в екрана.
— Това ли е? — попита Гилкрист и се наведе над рамото му. — Какво означават всичките тия символи? Ще трябва да ги преведеш за такива лаици като нас.
— Кога беше кое? — продължаваше да настоява Дануърти.
Бадри вдигна ръка към челото си и каза:
— Има нещо нередно — отвърна той.
— Какво? — попита Дануърти. — Отклонението? В отклонението ли е проблемът?
— Отклонението? — възкликна Бадри. Трепереше така, че думата едва излезе от устата му.
— Бадри — каза Мери, — добре ли си?
Бадри отново придоби странно отнесения си вид, сякаш обмисляше отговора си, после каза:
— Не.
И се олюля.
3.
Камбанният звън беше писклив и металически, също като мелодиите, които се свирят на гайда навръх Коледа. Контролната зала беше звукоизолирана, но винаги когато вратата на наблюдателното помещение се отвореше, до нея долитаха едва доловимите, някак призрачни трели на коледните мелодии.
Първа беше пристигнала доктор Ааренс, а след нея и господин Дануърти. И в двата случая Киврин беше сигурна, че идват да й кажат, че в крайна сметка няма да ходи никъде. Доктор Ааренс почти беше забранила пътуването още в болницата, когато ваксинацията на Киврин се зачерви и се поду.