Той поклати глава.
— Досега не ми се е отворила свободна минутка.
— Отвори си — нареди тя. — И си носи маската. Хич няма да си й от полза на Киврин, ако паднеш на легло.
„Аз и сега не съм й от полза — мислеше си Дануърти, докато вървеше към апартамента си. — Не мога да вляза в лабораторията, не мога да накарам никой технолог да дойде в Оксфорд, не мога да открия Бейсингейм.“ Опита се да се сети на кого още може да се обади. Беше проверил във всички туристически агенции, риболовни фирми и такива за лодки под наем в Шотландия. От Бейсингейм нямаше и следа. Може би Монтоя беше права и той въобще не бе в Шотландия, а на някой тропически остров с някоя жена.
Монтоя. Съвсем я беше забравил. Не беше я виждал от църковната служба на Бъдни вечер. Тогава тя беше търсила Бейсингейм, за да й подпише разрешителното да си стигне до дупката, а на другия ден се беше обадила, за да попита дали Бейсингейм е сьомга или пъстърва. Накрая беше оставила и едно съобщение от сорта на „Няма значение“. Което можеше да означава не само че е открила каква риба е Бейсингейм, ами и самия него.
Той се изкачи по стълбите. Ако Монтоя беше намерила координатите на Бейсингейм и си беше получила разрешителното, сигурно беше отишла право на дупката си. Въобще нямаше да си направи труда да каже на някого, защото беше притисната от времето. Дануърти дори не беше сигурен, че си е дала сметка, че той самият се опитва да намери Бейсингейм.
Ако Бейсингейм бе разбрал за карантината, би се върнал веднага, освен ако не го беше задържало лошо време или непроходими пътища. Но Монтоя може и да не му беше казала за карантината. Интересуваха я единствено разкопките й и може да му беше казала само че й трябва подписът му.
Дануърти откри в апартамента си госпожа Тейлър, четирите й все още здрави колежки и Финч. Всички бяха застанали в кръг и присвиваха колена. Финч беше хванал един лист в едната си ръка и броеше нещо под носа си.
— Тъкмо щях да ходя в отделението да назначавам сестри — каза той засрамено. — Ето я справката на Уилям. — Той я подаде на Дануърти и побърза да излезе.
Госпожа Тейлър и четворката й събраха инструментите си и си взеха куфарчетата.
— Обади се някоя си госпожица Уилсън — каза госпожа Тейлър. — Каза, че със специална рам-памет нямало да стане, та трябвало да се влезе през конзолата на „Брейзноуз“.
— Благодаря — отвърна Дануърти.
Тя излезе, следвана от четирите си майсторки по камбани в редичка.
Дануърти се обади при разкопките. Никой не отговори. Обади се в апартамента на Монтоя, после в кабинета й в „Брейзноуз“, пак при разкопките. На нито едно място не вдигнаха. Набра отново номера на апартамента й и остави телефона да звъни, докато разглеждаше справката на Уилям. Бадри беше прекарал цялата събота и неделната сутрин в работа на разкопките. За да разбере това, Уилям сигурно беше говорил с Монтоя.
Той изведнъж се зачуди за самата дупка. Беше някъде извън Уитни, в някаква ферма на Националния тръст. Там може би имаше патици, кокошки или прасета, а може би и трите заедно. А Бадри беше прекарал цял работен ден и половина, беше ровил в пръстта, беше имал идеална възможност да влезе в контакт с някой източник на вирус.
В този момент влезе Колин, пак подгизнал до кости.
— Свършиха им се плакатите — каза той. — Утре от Лондон ще пристигнат още. — Извади „гобстопъра“ си и го лапна заедно с полепналата по него хартия. — Знаеш ли кой стои на стъпалата пред вратата ти? — попита той и се метна на канапето и отвори книгата за Средновековието. — Уилям с някакво момиче. Целуват се и си гукат, представяш ли си? Едва успях да се промуша покрай тях.
Дануърти отвори вратата. Уилям се освободи неохотно от прегръдката на някаква дребна брюнетка в шлифер и влезе заедно с момичето.
— Знаеш ли къде е госпожа Монтоя? — попита Дануърти.
— Не. От Националната служба по здравеопазване ми казаха, че е отишла при дупката си, но като й звънях, не отговори. Може би е някъде из двора на църквата или из фермата и не може да чуе телефона. Мислех да използвам пищялка, но после се сетих за това момиче, което чете по история на археологията, и… — Той кимна към дребната брюнетка. — Каза ми, че е разглеждала списъците за дежурствата на разкопките и видяла, че Бадри се бил записал за събота и неделя.
— Пищялка ли? Какво е това?
— Свързваш я към телефонната линия и звъненето на другия телефон се усилва многократно. В случай че въпросният човек е в градината, банята или където и да било.
— На този телефон можеш ли да поставиш такава?
— На мен са ми малко сложнички. Познавам една студентка обаче, която може да ви сложи. Имам й телефона в стаята си. — И излезе ръка за ръка с брюнетката.