Монтоя също беше цялата в кал. Беше облечена в бойното си яке и високите гумени ботуши като тези, които Бейсингейм — където и да се намираше в момента — може би носеше. Те също бяха мокри и мръсни. По ръката, с която държеше слушалката, имаше дебел слой засъхнала кал.
— Звъня ти вече цял век — каза Дануърти.
— Не мога да чуя телефона заради помпата — обясни тя и махна с ръка към нещо, което беше извън екрана — по всяка вероятност въпросната помпа — макар че Дануърти не чуваше нищо друго освен трополенето на дъждовните капки по брезента. — Току-що се счупи една свръзка, а нямам друга. Чух камбаните. Значи ли това, че карантината е свършила?
— Никак даже — отвърна Дануърти. — В разгара сме на една мащабна епидемия. Седемстотин и осемдесет заразени и шестнайсет смъртни случая. Не четеш ли вестници?
— Откакто съм дошла тук, не съм виждала нито вестници, нито хора. През последните шест дни се опитвам да задържа дупката колкото може над водата, но не мога да се справя сама, при това без помпа. — Тя отметна гъстата си черна коса от лицето си с мръсната си ръка.
— Щом карантината не е свършила, за какво бият камбаните?
— Премиера на „Минорен чикагски сюрприз“.
Тя като че ли се раздразни.
— Щом карантината продължава, защо не се захванат с нещо по-полезно?
„Занимават се — помисли си той. — Накараха те да ми се обадиш.“
— Веднага мога да им намеря работа тук. — И тя отново отметна косата си. Изглеждаше почти толкова уморена, колкото и Мери. — Наистина се надявах, че бият за края на карантината и че ще мога да докарам малко хора да ми помогнат. Колко време мислиш, че ще продължи?
„Прекалено дълго — помисли си той, докато гледаше водните каскади между брезентите и найлоните. — Не се надявай въобще, че ще получиш необходимата помощ.“
— Трябва ми малко информация за Бейсингейм и Бадри Шодхури — каза той вместо това. — Опитваме се да разберем кой е източникът на вируса и трябва да знаем с кого е имал контакти Бадри. Работил е на разкопките целия ден на осемнайсети и сутринта на деветнайсети. Кой още е бил там по това време?
— Аз.
— Кой още?
— Никой. През декември е адски трудно да си намериш помощници. Всичките ми студенти по история на археологията си заминаха още щом започна ваканцията. Трябваше да набирам доброволци от всички възможни места.
— Сигурна ли си, че сте били само двамата?
— Да. Отворихме гробницата на рицаря в събота и едва успяхме да вдигнем капака й. В събота трябваше да дойде и Джилиан Ледбетър, но се обади в последната минута да ни каже, че имала среща.
„С Уилям“ — помисли си Дануърти.
— А в неделя имаше ли някого с Бадри?
— Той остана само сутринта, а по това време тук нямаше никой. Тръгна си, защото трябвало да ходи в Лондон. Виж, имам работа. Явно скоро няма да получа помощ, така че трябва да се оправям сама.
— Чакай! — извика Дануърти. — Не затваряй!
Тя го погледна нетърпеливо.
— Трябва да ти задам още няколко въпроса. Много е важно. Колкото по-скоро разберем източника, толкова по-скоро ще бъде вдигната карантината, а ти ще получиш помощ за дупката си.
Тя не изглеждаше убедена, но натисна няколко копчета, остави слушалката на вилката и каза:
— Нали нямаш нищо против да работя, докато говорим?
— Не — отвърна Дануърти облекчено. — Не се притеснявай.
Тя изведнъж изчезна от екрана, върна се и натисна още нещо.
— Извинявай. Не стига дотам — рече тя и екранът стана на черти — по всяка вероятност Монтоя преместваше телефона до новото си работно място. Когато картината се върна на екрана, Монтоя беше приклекнала в пълната с кал дупка до една каменна гробница. Дануърти предположи, че двамата с Бадри са имали проблеми точно с нейния капак.
Капакът, на който се виждаше изображението на рицар в пълно бойно снаряжение, с кръстосани върху гърдите ръце — натежалите от метал китки лежаха на гърдите му, а мечът бе поставен до краката му — беше внимателно подпрян отстрани на гробницата и закриваше изкусно издълбаните букви. „Requiesc…“ беше единственото, което Дануърти успяваше да види. Requiescat in pace. Почивай в мир — благословия, на която рицарят очевидно не можеше да се порадва. Лицето му изглеждаше под шлема някак недоволно.