— А ти как се сдоби с подписа на Бейсингейм, щом не знаеш къде е? Доколкото си спомням, каза, че само неговият подпис ще ти свърши работа.
— Да де. — Едно парченце от костта изведнъж изхвръкна и падна върху найлоновите покривала. Тя разгледа костта още малко и я пусна в кутията. Вече не се мръщеше. — Подправих го.
Тя отново приклекна и започна да копае за още кости. Беше толкова погълната от работата си, колкото и Колин, когато си разглеждаше „гобстопъра“. Дануърти се зачуди дали Монтоя въобще си спомня, че Киврин е някъде във времето, или е забравила за нея, както беше забравила и за епидемията.
Той затвори, без да е сигурен, че тя ще забележи и това, и тръгна към болницата, за да каже на Мери какво е разбрал и да започне да разпитва вторичните контакти в търсене на източника на вируса. Валеше изключително силно — дъжд, който пееше по водосточните тръби и разрушаваше неща с незаменима историческа стойност.
Майсторките по биене на камбани заедно с Финч продължаваха концерта си, изпълняваха пермутациите една след друга в точно установения им ред, свиваха колене и изглеждаха точно като Монтоя — неразделни от камбаните си. Звънът се носеше в дъжда силно и тревожно — като предупреждение, като зов за помощ.
Бъдни вечер, 1320 година (стар стил). Въобще нямам толкова много време, колкото си мислех. Когато се прибрах от кухнята, Роузмунд ми каза, че лейди Имейн искала да говори с мен. Имейн беше потънала в дълбок разговор с пратеника на епископа и веднага познах по изражението й, че в момента изрежда за пореден път списъка с греховете на отец Рош. Когато обаче двете с Роузмунд се приближихме, Имейн ме посочи и каза:
— Това е жената, за която ви говорех.
Жена, а не девойка, а тонът й беше доста критичен, почти обвиняващ. Зачудих се дали е разказала на свещеника теорията си, че съм френска шпионка.
— Казва, че не си спомня нищо — каза лейди Имейн, — но въпреки това може и да чете, и да пише. — И се обърна към Роузмунд. — Къде ти е брошката?
— На пелерината ми — отвърна Роузмунд. — Оставих я в таванското помещение.
— Иди да я донесеш.
Роузмунд тръгна неохотно, а Имейн каза:
— Сър Блоет донесе на внучката ми брошка в знак на любов. На нея е изписано нещо на романския език. — И погледна победоносно. — Тя успя да го прочете, а на Бъдни вечер в църквата казваше думите от службата още преди отец Рош да ги е произнесъл.
— Кой те е научил на четмо и писмо? — попита пратеникът на епископа със заплетен от виното език.
Помислих си дали да не обясня, че сър Блоет ми е казал какво пише на брошката, но се страхувах, че той лично вече е отрекъл тази версия.
— Не знам — отвърнах. — Нямам никакъв спомен за живота си отпреди момента, в който се озовах пребита в гората, защото ме бяха ударили по главата.
— Когато дойде на себе си първия път, започна да говори на някакъв език, който никой от нас не разбираше — каза Имейн, сякаш това беше още едно доказателство, но аз нямах никаква представа в какво се опитва да ме обвини, нито пък по какъв начин пратеникът на епископа може да има отношение към всичко това.
— Свети отче, в Оксънфорд ли ще се върнете, когато си тръгнете от нашия дом? — попита го тя.
— Да — отвърна той някак недружелюбно. — Тук не можем да останем повече от няколко дни.
— Ще ви замоля да я отведете с вас при добрите сестри в Годстоу.
— Няма да ходим в Годстоу — обясни той, което си беше съвсем очевидно извинение — нали женският манастир е само на пет мили от Оксфорд. — Но при завръщането си ще попитам епископа дали има някакви сведения за тази жена и ще ви изпратя вест.
— Сигурна съм, че е монахиня, защото говори на латински и знае цели пасажи от църковните текстове — каза Имейн. — Много би ми се искало да я отведете в манастира, за да я разпитат и да разберат коя може да е.
Пратеникът на епископа придоби още по-изнервен вид, но се съгласи. Това означава, че имам само толкова време, колкото те решат да останат при нас. Няколко дни, по думите на пратеника, и с малко повече късмет за мен се надявам това да означава поне до след избиването на младенците. Сега обаче ще сложа Агнес да спи и ще се опитам да говоря с Гавин колкото е възможно по-бързо.