— Лейди Катрин — обърна се към нея Имейн. Беше станала и й даваше знаци да се приближи. Пратеникът на епископа я гледаше с интерес. Сърцето й заби лудо. Каква ли интрига бяха замислили тия двамата? Но още преди да мине през залата, Имейн заряза свещеника, приближи се до нея и й подаде нещо, увито в ленена кърпа.
— Отнесете това на отец Рош за службата — каза тя и разгърна кърпата, за да може Киврин да види восъчните свещи вътре. — Предайте му да ги сложи на олтара и му кажете да не гаси пламъците с пръсти, защото така се чупи фитилът. Кажете му да приготви добре църквата, защото пратеникът на епископа може да отслужи литургията тази сутрин. Искам църквата да прилича на Божия обител, а не на свинска кочина. И му наредете да си облече чисто расо.
„Значи ще си получиш заветната литургия в крайна сметка — помисли си Киврин и тръгна бързо през двора и между постройките. — А и от мен се отърва. Единственото, от което се нуждаеш сега, е да се отървеш и от отец Рош като убедиш пратеника на епископа да го разпопи или да го отведе в Байсестърското абатство.“
На полето нямаше никого. Пламъците на угасващия огън играеха бледо на сивкавата светлина, а снегът, който се беше разтопил около него, замръзваше отново на леденостудени локви. Селяните сигурно си бяха легнали и тя се зачуди дали и отец Рош е направил същото. От къщата му обаче не излизаше никаква струйка дим, а когато Киврин почука на вратата, не й отвори никой. Тя мина по пътеката и влезе през страничната врата на църквата. Вътре беше съвсем тъмно и много по-студено, отколкото по време на нощната служба.
— Отец Рош — извика тихо Киврин и започна да опипва пътя си слепешком, за да стигне до статуята на св. Катерина.
Той не отговори, но Киврин чуваше гласа му да нарежда нещо. Беше паднал на колене пред олтара.
— Пази тези, които са пътували надалеч тази нощ, и ги щади от опасности и болести по пътя — говореше той и мекият му глас й напомни за нощта на бълнуването й, когато тя се беше чувствала толкова зле, а същият този глас я беше успокоявал и утешавал. Напомняше й и за господин Дануърти. Тя не го повика втори път, а остана на мястото си, подпряна на леденостудената статуя, заслушана в гласа, който изпълваше мрака.
— Сър Блоет и семейството му дойдоха за службата чак от Кърси заедно с цялата прислуга — говореше той. — А също и Теодулф Фрийман от Хенефелд. Снегът спря вчера и небето засия съвсем ясно за нощта на светото Рождество Христово. — И той продължи все с този тон и в същия дух — досущ като нея, когато уж се молеше на записващото си устройство. За етикета при посещаването на литургията и прогнозата за времето.
От прозорчетата беше започнала да нахлува светлина и Киврин вече виждаше отеца през филиграните на преградата — омърляното му и разнищено по подгъва расо, грубото недодялано лице в сравнение с аристократичните черти на пратеника на епископа и изтънченото лице на писаря.
— В тази благословена нощ след края на литургията пристигна пратеник на епископа, а заедно с него и двама свещеници — и тримата все мъже с много ум в главата и доброта в сърцето — молеше се Рош.
„Я не се подлъгвай по златото и скъпите дрехи — помисли Киврин. — Ти струваш колкото десетина като тях. — «Пратеникът на епископа ще отслужи коледната литургия», беше й казала Имейн, без въобще да се бе притеснила, че той нито е постил като хората, нито бе дошъл до църквата, за да се приготви за литургията. — Струваш колкото петдесет такива — мислеше си Киврин. — Даже сто.“
— От Оксънфорд се носят слухове за болест. Ратаят Торд се чувства по-добре, макар че му наредих да не идва толкова надалеч за службата. Уктреда беше прекалено немощна, за да дойде. Занесох й супа, но не пожела да я яде. Уолтеф започна да повръща след танците заради многото пиво. Гита си изгори ръката на огъня, докато вадеше едно дръвце. Не се страхувам, въпреки че последните дни са дошли, дните на гнева и страшния съд, защото Ти изпрати голяма помощ.
Голяма помощ! Нямаше да получи никаква помощ, ако тя продължеше да стои и да го слуша още малко. Слънцето вече се беше вдигнало и в розовозлатистата светлина, която проникваше в църквата, тя виждаше накапалата покрай свещите лой и едно голямо петно восък върху покривката на олтара. Дните на гнева и страшния съд наистина щяха да са много подходящи думи, ако църквата изглеждаше по този начин при пристигането на лейди Имейн за службата.
— Отец Рош — каза Киврин.
Рош се извърна мигновено и се опита да стане, но краката му, изглежда, се бяха вкочанили от студа. Лицето му бе стреснато, дори изплашено и Киврин побърза да каже: