Приближи се до леглото. Кракът й се удари в една наполовина празна глинена бутилка и тя се търколи под леглото. Писарят потрепна. Откъм страната на главата имаше още една — тя обаче беше все още запечатана.
— Изял е прекалено много тежка храна — каза лейди Имейн, докато бъркаше нещо в каменната си паница, но за всички беше ясно, че не става въпрос за хранително натравяне. Нито пък за прекаляване с алкохола въпреки бутилките вино наоколо. „Болен е — мислеше си Киврин. — Ужасно болен.“
Писарят дишаше тежко, с отворена уста, задъхан като бедния Блеки и с изплезен език. Езикът му беше яркочервен и подут. Лицето му пък беше още по-червено, а самото изражение — разкривено, сякаш писарят беше ужасен от нещо.
Киврин се чудеше дали е възможно някой да го е отровил. Пратеникът на епископа беше тръгнал толкова прибързано и с такова нетърпение, че за малко да прегази Агнес, а освен това беше казал на Еливис да не безпокоят служителя му. През четиринайсети век църквата беше правила подобни неща, нали така? В манастири и в катедрали хора бяха умирали по мистериозен начин. Хора, които бяха били неудобни.
В това обаче нямаше никакъв смисъл. Пратеникът на епископа и монахът едва ли щяха да хукнат нанякъде и да кажат, че жертвата им не бива да бъде безпокоена, при условие че идеята на отравянето беше да направиш нещата да изглеждат като натравяне с колбаси, перитонит или въобще като някое от десетината други неразбираеми неща, от които бяха умирали хората през Средновековието. А и за какво би му притрябвало на пратеника да отравя един от най-доверените си подчинени, когато можеше просто да го разжалва, така както лейди Имейн искаше да разжалва отец Рош?
— Холера ли е? — попита лейди Еливис.
„Не“ — помисли си Киврин, като се опита да си припомни симптомите й. Остра диария и повръщане, съпроводени с обилна загуба на телесни течности. Изкривено изражение, обезводняване, цианоза, неутолима жажда.
— Жаден ли сте? — попита тя.
Писарят не показа никакъв признак, че я е чул. Очите му бяха полузатворени, но като че ли също бяха подути.
Киврин сложи ръка на челото му. Той потръпна леко, зачервените му очи се поотвориха, след това отново се затвориха.
— Гори от треска — каза Киврин, но в главата й се въртеше мисълта, че холерата не предизвиква висока температура. — Донесете ми мокър парцал.
— Мейзри! — рече грубо Еливис, но Роузмунд вече беше застанала до нея със същия мръсен парцал, който сигурно бяха използвали за Киврин.
Е, поне беше студен. Киврин го сгъна на четири, без да сваля поглед от писаря. Той продължаваше да се задъхва, а когато тя сложи парцала на челото му, лицето му се изкриви, сякаш го заболя непоносимо, и той се хвана за корема. „Апандисит?“ — зачуди се Киврин. Не, това обикновено бе съпроводено с по-ниска температура. Тифоидната треска можеше да доведе до температура от 40 градуса, макар и не от самото начало. Освен това причиняваше увеличаване на далака, което най-често водеше до болки в коремната област.
— Боли ли ви? — попита тя. — Къде точно?
Очите му отново потрепнаха, ръцете му непрестанно шаваха. Това непрекъснато мърдане също беше симптом за тифоидна треска, но настъпваше през последните фази на заболяването — някъде на осмия-деветия ден. Тя се зачуди дали при пристигането си писарят вече е бил болен.
Беше залитал като слизаше от коня, та се наложи монахът да го подхване. Обаче пък беше ял и пил доста обилно на пиршеството и освен това беше налитал на Мейзри. Не беше възможно по това време да е бил много болен, а тифоидната треска настъпваше постепенно, като в началото започваше с главоболие и много леко повишена температура. До 39 градуса се стигаше едва през третата седмица.
Киврин се наведе и разгърди развързаната му риза, за да види дали са налице типичните за тифоидната треска розови обриви. Нямаше нищо такова. Вратът му беше съвсем леко подут отстрани, но подуване на лимфните възли имаше при почти всяка инфекция. Тя дръпна ръкава му нагоре. И по ръката му нямаше никакви розови петна, но затова пък ноктите му бяха станали синкаво-кафяви, което означаваше, че страда от недостиг на кислород. А цианозата беше симптом на холерата.
— Имал ли е повръщане или разстройство? — попита тя.