Като се изключеше камбанният звън, не се чуваше нищо друго. Ако лежеше на път през четиринайсети век, трябваше да се чуват поне птички и катерички. Може би бяха замлъкнали при внезапната й поява или заради ореола около мрежата, който оставяше проблясващи, подобни на скреж частици из въздуха в продължение на няколко минути.
След доста дълго време изчурулика птичка, след това още една. Наблизо прошумоля нещо, след това спря и пак прошумоля. Катеричка от четиринайсети век или може би полска мишка. Чуваше се и по-леко шумолене, може би от клоните на дърветата, макар че Киврин не усещаше никакъв полъх по лицето си. Високо над това шумолене, някъде много отдалеч, долиташе и камбанен звън.
Киврин се зачуди защо е толкова монотонен. Може пък да биеше за вечерня. Или пък за сутрешната служба. Бадри й беше казал, че няма никаква представа какво отклонение ще се получи. Беше пожелал спускането да се отложи, за да може да пусне няколко теста, но господин Гилкрист му каза, че според статистическия отдел средното отклонение ще е около 6,4 часа.
Киврин въобще не знаеше кое време на деня е. Знаеше, че излезе от залата за подготовка в единайсет без петнайсет — беше видяла, че госпожа Монтоя поглежда часовника си, и я беше попитала за часа — но си нямаше представа колко време е минало след това. На нея й се бяха сторили няколко дълги часа.
Спускането беше запланувано за пладне. Ако я бяха пуснали навреме и статистиците не бяха сбъркали за отклонението, сега трябваше да е шест вечерта, което пък беше твърде късно за вечерна служба. Ако пък наистина беше време за вечернята, тогава защо камбаната биеше по този начин?
Можеше да бие за литургия, погребение или сватба. През Средновековието камбаните почти не бяха спирали — така хората се бяха предупреждавали за нападения и пожари, така бяха показвали на някое загубено дете пътя към селото, така се бяха опитвали дори да се предпазват от гръмотевични бури. Причината за подобен звън можеше да бъде всякаква.
Ако господин Дануърти беше тук, със сигурност щеше да реши, че става въпрос за погребение.
— Средната продължителност на живота през четиринайсети век е била трийсет и осем години — беше казал той, когато му беше споменала за първи път, че иска да отиде в Средновековието. — Но до такава възраст са стигали само хората, които са успявали да оцелеят след холера, едра шарка и отравяне на кръвта, които не са се хранели с развалено месо, не са пиели замърсена вода и не са били прегазвани от някой кон. Или пък не са били изгорени на кладата за магьосничество.
„Или пък не са измръзвали до смърт“ — помисли си Киврин. Вече започваше да се вкочанява от студ, въпреки че беше лежала на земята съвсем малко. Не знаеше какво точно я убива в ребрата, но беше сигурна, че е промушило гръдния й кош и е стигнало до белите й дробове. Господин Гилкрист й беше казал да полежи неподвижна няколко минути, след което да се вдигне с мъка на крака, сякаш току-що се е свестила. Киврин си беше помислила, че няколко минути въобще няма да са достатъчни, защото според изчисленията на статистическия отдел по пътя въобще не минаваха толкова много хора. Със сигурност щеше да мине много повече време, преди да се появи някой случаен пътник, а тя не искаше да се откаже от предимството, което щеше да има, ако се направи на припаднала.
А това си беше предимство въпреки убеждението на господин Дануърти, че половината Англия би скочила да изнасилва една изпаднала в безсъзнание жена, докато другата половина ще чака да я изгори на кладата. Ако беше в съзнание, притеклите се на помощ щяха да започнат да й задават въпроси. Ако обаче се направеше на припаднала, щяха да я обсъдят, а покрай това щяха да кажат и разни други неща. Щяха да се чудят къде да я откарат, да разсъждават коя ли е и откъде може да е дошла — все неща, които имаха много по-голям информационен потенциал от въпроса „Коя сте вие?“.
Изведнъж обаче почувства непреодолимо желание да направи това, което я беше посъветвал господин Гилкрист — да стане и да се огледа. Земята под нея беше студена, страната я болеше, а главата й беше започнала да бумти в такт с камбанния звън. Доктор Ааренс я беше предупредила за това: че спускането в толкова отдалечена по време зона ще е съпроводено с всички симптоми на часовата разлика — главоболие, безсъние, както и общо разместване на двайсет и четири часовия биологичен цикъл. Беше й ужасно студено. Дали и това беше от разликата във времето, или причината бе, че земята е измръзнала и студът вече е проникнал през подплатената й с кожа пелерина? А може би отклонението беше много по-голямо, отколкото беше предвидил технологът, и тя се беше озовала на въпросното място посред нощ?