— Лекуващата лекарка в момента трябва да се грижи за цяла болница, пълна с пациенти. Няма време да подписва разни разрешителни. Нали има епидемия!
— Давам си много ясна сметка за това — рече сестрата опърничаво. — Всички поръчки трябва да бъдат подписани от лекуващия лекар. — И се върна с пропукващ залп между рафтовете.
Дануърти тръгна да търси Мери, обаче тя беше изчезнала. Главният лекар го изпрати в Изолатора, но я нямаше и там. Дануърти се замисли дали да не изфалшифицира подписа на Мери, но искаше да я види, искаше да й разкаже как не е успял да се свърже с нито един технолог, как не е успял да преодолее Гилкрист и да отвори лабораторията с мрежата. Не можеше дори да се сдобие с един елементарен аспирин, а вече беше трети януари.
Най-накрая я намери в лабораторията на приземния етаж. Говореше по телефона, който очевидно беше проработил, макар че на екрана не се виждаше нищо освен бели снежинки. Тя и без това не го гледаше. Гледаше обаче конзолата, на чийто екран се виждаха разклонените схеми на контактите.
— Какъв точно е проблемът? — питаше тя. — Казахте, че ще бъде тук още преди два дни.
Настъпи пауза, в която човекът, чийто образ се губеше сред снежинките, очевидно се опитваше да каже някакво извинение.
— Какво искате да кажете с това, че било върнато? — попита тя подозрително. — Тук има хиляда души с инфлуенца.
Пак настъпи пауза. Мери написа нещо на клавиатурата и на екрана се появи друга схема.
— Ами тогава го изпратете пак — извика тя. — Трябва ми веднага! Тук умират хора! Искам го до… ало? Чувате ли ме? — Екранът угасна. Тя се обърна, видя Дануърти и му направи знак да влезе в кабинета.
— Чувате ли ме? — попита отново тя. — Ало? — И тресна слушалката. — Телефоните не работят, половината ми персонал е на легло от тоя вирус, а аналозите не могат да пристигнат, защото някакъв идиот не иска да ги пусне в зоната под карантина! — После каза на Дануърти: — Извинявай. Ужасен ден. Следобед имах три смъртни случая. Единият беше на шестмесечно бебе.
Още не беше свалила клончето зеленика от престилката си. Както то, така и престилката бяха в ужасно състояние, а самата Мери изглеждаше невероятно изморена — всички линии около очите и устата й се бяха врязали дълбоко. Той се зачуди кога за последен път е спала и дали ако я попита, ще може да му отговори.
Тя потърка с два пръста челото си и каза:
— Човек никога не може да се примири с мисълта, че не може да направи нищо.
— Така е.
Тя вдигна поглед към него, сякаш едва сега си даваше сметка, че е тук.
— Ти за нещо определено ли си дошъл, Джеймс?
Тя не беше спала, не получаваше помощ от никого, през този ден й бяха минали през ръцете три смъртни случая — единият от които съвсем невръстно бебе. Имаше си достатъчно проблеми, че да започне да се тревожи и за Киврин.
— Не — отвърна той и стана. Подаде й формуляра. — Нищо освен подписа ти.
Тя се подписа, без дори да погледне за какво става въпрос, после каза:
— Тази сутрин отидох да се видя с Гилкрист.
Дануърти я погледна, прекалено изненадан и развълнуван, за да може да каже нещо.
— Отидох да проверя дали мога да го накарам да отвори мрежата по-рано. Казах му, че няма смисъл да се чака, докато се направи пълна имунизация. Имунизирането на един критичен процент от вирусния контингент на практика елиминира векторите на заразата.
— Но нито един от аргументите ти не можа да го разколебае нито за секунда, нали?
— Да. Той е абсолютно убеден, че вирусът е дошъл от миналото. — Мери въздъхна. — Направил е схеми на цикличните мутационни схеми на миксовирусите от тип А. Според тях един от вирусите от тип А, които са съществували през 1318–1319 година, е бил от групата H9N2. — Тя пак разтри челото си. — Няма да отвори лабораторията, докато не бъде завършена пълната имунизация и не се вдигне карантината.
— И кога ще стане това? — попита той, макар и да знаеше отговора много добре.
— Карантината трябва да остане в сила до седем дни след пълната имунизация или до четиринайсет дни след последния случай — обясни тя с тон, типичен за лошите новини.
Последният случай. Две седмици без нито един заболял.
— За колко време може да стане имунизацията на цялата страна?
— От момента, в който се сдобием с необходимите количества ваксина, няма да мине много време. За Пандемията бяха необходими само осемнайсет дни.
Осемнайсет дни! И то след като бъдат произведени достатъчни количества от ваксината. Краят на януари.
— Това е много късно — рече Дануърти.
— Знам. Просто трябва да имаме сигурен резултат за източника на вируса и тогава вече е лесно. — Мери се обърна към конзолата. — Отговорът на този въпрос е тук. Ние просто търсим на неподходящите места. — Тя извика на екрана нова схема. — От доста време правя корелации, търся студенти по ветеринарна медицина, първични контакти, които живеят в близост до зоологически градини, хора с адреси по селата. Тази схема е на вторични — които са ходили на лов и така нататък. Но най-близката връзка, която може да се направи между който и да било от тях и водните птици, е яденето на гъска за Коледа.