— Средно, грешно и на лов — каза тя, когато Дануърти се опита да я прибере вътре.
Отнякъде се появи Финч.
— От камбаните е, сър — обясни той и я хвана за другата ръка, — те я разстройват така. Мисля, че не е уместно да ги бият при тези обстоятелства.
Госпожа Пиантини се отскубна от здраво стисналата я ръка на Дануърти.
— Всеки човек трябва да си стои при камбаната без прекъсване — каза тя яростно.
— Напълно съм съгласен — отвърна Финч, като я хвана за ръката толкова здраво, сякаш беше въжето на камбана, и я поведе към леглото й.
В този момент дотича и Колин, подгизнал както винаги и посинял от студ. Якето му беше разкопчано, а сивият вълнен шал от Мери се беше усукал около врата му. Той подаде на Дануърти някакво съобщение и каза:
— От гледача на Бадри.
Бележката беше подгизнала. На нея пишеше: „Бадри пита за вас“, макар че „Бадри“ беше така размазано, че се четеше само „Б“-то.
— Каза ли ти дали състоянието на Бадри се влошава?
— Не, само да ти предам това съобщение. А баба Мери казва, че като идеш там, трябва най-сетне да си направиш разширяването на клетките. Казва още, че няма представа кога ще пристигне аналогът.
Дануърти помогна на Финч да се пребори с госпожа Пиантини, след което се отправи с бързи крачки към болницата. Качи се направо в изолаторния сектор. Сега дежуреше жена на средна възраст с отекли ходила. Когато Дануърти влезе, ги беше качила срещу екраните и гледаше едно портативно видео, но щом го видя, ги свали, стана и попита:
— Вие ли сте господин Дануърти? Доктор Ааренс нареди да слезете при нея незабавно.
Каза го тихо, дори учтиво, и Дануърти си помисли, че се опитва да му спести истината. „Не иска да ме пусне да видя какво става вътре. Иска Мери да ми съобщи лошата новина.“
— Заради Бадри е, нали? Починал е.
Тя се изненада неимоверно.
— О, не, тази сутрин е много по-добре. Не получихте ли съобщението ми? Вече седи.
— Седи? — изненада се той и я зяпна така, сякаш и тя беше изпаднала в делириум.
— Е, все още е много слаб, разбира се, но температурата му е вече нормална и е със съвсем бистър ум. Трябва да намерите доктор Ааренс в отделението за нещастни случаи. Каза, че било спешно.
Дануърти погледна зачуден вратата на стаята на Бадри.
— Предайте му, че ще се върна да го видя възможно най-скоро — каза той и бързо излезе.
За малко да се блъсне в Колин, който в този момент връхлиташе вътре.
— Какво правиш тук? — попита Дануърти. — Да не би да се е обадил някой от технолозите?
— Зачислиха ме към теб — отвърна Колин. — Баба Мери каза, че ти няма доверие, че ще си направиш разширението на Т-клетките. Назначен съм да те заведа долу, за да ти го направят.
— Не мога. Има нещо спешно — обясни Дануърти, забързан по коридора.
Колин заподтичва, за да го настигне.
— Ами тогава след спешното нещо. Каза ми, че не бива да те пускам да си тръгваш от болницата, без да си го направил.
Мери ги чакаше.
— Имаме си нов пациент — каза тя мрачно. — Монтоя. В момента я карат от Уитни.
— Монтоя? — не повярва Дануърти. — Не е възможно. Беше съвсем сама при дупката си.
— Очевидно не.
— Но тя каза… сигурна ли си, че е от вируса? Тя работеше на дъжда. Може би става въпрос за нещо друго.
Мери поклати глава.
— Екипът на „Бърза помощ“ е направил предварително тестове. Резултатите съвпадат с данните от вируса.
— Тази сутрин ни се обади много объркана — продължи Мери. — Позвъних в „Чипинг Нортън“, най-близката болница, и ги помолих да й изпратят линейка, но ми отвърнаха, че разкопките били официално под карантина. Аз пък не успях да й изпратя наша. Накрая трябваше да убедя тия от Националната служба по здравеопазването да дадат разрешение за изпращането на линейка. Кога се е върнала при дупката си?
— Ами… — Дануърти се опита да си спомни. Беше му се обадила на Коледа, за да го пита за шотландските риболовни фирми, а след това се беше обадила и следобеда на същия ден, за да каже „Няма значение“, защото беше решила да си спести усилията и да фалшифицира подписа на Бейсингейм. — На Коледа — отвърна той. — Ако кабинетите на Националната служба по здравеопазването са работили тогава. Ако не, на двайсет и шести. Не, това е вторият ден от Коледата. Значи на двайсет и седми. И оттогава не се е виждала с никого.
— Откъде знаеш?
— Когато говорих с нея, непрекъснато се оплакваше, че не можела сама да се справи с водата в разкопката. Помоли ме да се обадя в Националната служба по здравеопазването, за да й изпратят студенти на помощ.