— Не мога да си спомня. Мисля, че беше денят преди камбаните.
— Трийсет и първи — обясни Дануърти. След това се наведе над нея. — Оттогава работила ли си там?
Тя отново се опита да поклати глава.
— Схемата с контактите излезе — обади се регистраторът.
Мери се отправи бързо към бюрото му и направо го измести от клавиатурата. Натисна няколко клавиша, зяпна срещу екрана, след това натисна още няколко.
— Какво има? — попита Дануърти.
— Какви са условията в църковния двор? — попита на свой ред Мери.
— Условията ли? — повтори той неразбиращо. — Кално е. Монтоя е покрила двора с брезент, но въпреки това вътре продължава да се стича дъждовна вода.
— Топло ли е?
— Да. Тя спомена, че било задушно. Беше включила няколко електрически печки. Какво има?
Мери спусна пръста си по екрана в търсене на нещо.
— Вирусите са особено издръжливи организми — обясни най-накрая. — Могат да останат в латентно състояние много дълго, след което да се съживят отново. Живи вируси са били намирани и в египетските мумии. — Пръстът й се спря на някаква дата. — Така си и помислих. Бадри е работил на разкопката четири дни преди да падне на легло от вируса.
Тя се обърна към регистратора и нареди:
— Искам един екип незабавно да отиде на разкопките. Получете разрешение от Националната служба по здравеопазването. Кажете им, че може би сме намерили източника на вируса. — Натисна още няколко клавиша, за да извика на екрана друга схема, прокара пръст по имената, вкара още някакви данни и се облегна назад, без да сваля поглед от екрана. — Имахме четирима от първичните контакти, които нямат нищо общо с Бадри. Двама от тях са ходили на разкопката четири дни преди да се разболеят. Другият е ходил при дупката три дни преди това.
— Значи вирусът е в разкопката? — попита Дануърти.
— Да. — Тя се усмихна някак тъжно. — Страхувам се, че в крайна сметка Гилкрист ще се окаже прав. Вирусът наистина е дошъл от миналото. Излязъл е от рицарската гробница.
— Киврин е ходила в дупката — каза Дануърти.
Сега беше ред на Мери да го погледне неразбиращо.
— Кога?
— В неделята преди спускането. На деветнайсети.
— Сигурен ли си?
— Каза ми го преди да замине за четиринайсети век. Искала ръцете й да изглеждат съвсем автентично.
— О, Боже! — възкликна Мери. — Ако е имала контакт с вируса четири дни преди спускането, тогава още е нямала разширението на Т-клетките си. Вирусът може да е успял да се размножи и да е разклатил цялата система на тялото й. Много е възможно да се е разболяла.
Дануърти я сграбчи за ръката.
— Но това не може да се случи. Мрежата нямаше да я пусне, ако е имало някаква вероятност Киврин да зарази хората от четиринайсети век.
— Да, обаче тя е нямало да може да зарази никого — обясни Мери, — защото вирусът е бил в гробницата на рицаря. Особено ако наистина е умрял през 1318 година. Хората от четиринайсети век вече ще са си го имали. Вече ще са имали имунитет срещу него. — Тя се отправи с бързи крачки към Монтоя. — Когато Киврин дойде на разкопката, работи ли при гробницата?
— Не знам — отвърна Монтоя. — Аз не бях там. Имах среща с Гилкрист.
— Кой би могъл да ни каже? Кой още е ходил там същия ден?
— Никой. Всички си бяха заминали за ваканцията.
— А Киврин как е знаела какво да прави?
— Доброволците си оставят бележки.
— Кой е ходил там сутринта същия ден?
— Бадри — отвърна Дануърти и отпраши към изолаторния сектор.
Влезе право в стаята на Бадри. Сестрата, която не беше очаквала подобна офанзива, дори не успя да свали отеклите си крака от поставката пред екраните и само каза:
— Не можете да влезете без предпазен костюм. — И хукна по петите му, но той вече беше влязъл.
Бадри се беше облегнал на една възглавница. Изглеждаше много отпаднал и блед, но вдигна поглед, щом Дануърти влезе.
— Киврин работила ли е на рицарската гробница? — попита Дануърти.
— Киврин ли? — Гласът му беше много слаб. Думите се чуваха едва-едва.
Сестрата блъсна вратата.
— Господин Дануърти, не може да влизате…
— В неделя — поясни Дануърти. — Ти трябва да си й оставил бележка какво трябва да прави. Казвал ли си й да работи при гробницата?
— Господин Дануърти, така имате директен контакт с вируса… — не спираше сестрата.
В този момент влезе и Мери, нахлузила импрегнирани ръкавици, и викна:
— Джеймс, не можеш да влизаш без предпазния костюм!
— Аз му казах, доктор Ааренс — намеси се сестрата, — но той направо нахълта и…
— Оставил ли си бележка на Киврин, че трябва да работи при гробницата? — не им обръщаше внимание Дануърти.