Бадри кимна едва-едва.
— Имала е контакт с вируса — обърна се Дануърти към Мери. — В неделя. Четири дни преди да тръгне.
— О, не! — успя само да прошепне Мери.
— Какво има? Какво се е случило? — попита Бадри, опитвайки се да се надигне на лакти. — Къде е Киврин? — И погледът му започна да скача от Дануърти на Мери и обратно. — Нали я изтеглихте? Веднага щом разбрахте какво се случи? Не сте ли я изтеглили?
— Какво се е случило? — повтори Мери като ехо. — Какво искаш да кажеш?
— Трябваше да я изтеглите — отвърна Бадри. — Тя не е в 1320 година. В 1348-а е.
25.
— Това е невъзможно — каза Дануърти.
— 1348-а ли? — не можеше да повярва Мери. — Но това не може да бъде. Точно в тази година започва Черната смърт.
„Не може да е в 1348 година — мислеше си и Дануърти. — Андрюс каза, че максималното отклонение е само пет години. Бадри пък каза, че изчисленията на Пухалски са верни.“
— 1348-а? — повтори Мери. Дануърти я видя как наблюдава екраните зад Бадри, сякаш се надяваше, че той продължава да бълнува. — Сигурен ли си?
Бадри кимна.
— Разбрах, че нещо не е наред, веднага щом видях отклонението… — обясни той, но тонът му беше почти толкова изненадан, колкото и този на Мери.
— Не може да е имало чак такова отклонение, че да е в 1348-а — намеси се Дануърти. — Накарах Андрюс да направи проверка на параметрите. Каза ми, че максималното отклонение е само пет години.
Бадри поклати глава.
— Не е от отклонението. То беше само четири часа. Беше прекалено малко. Минималната стойност при толкова отдалечено във времето спускане е поне четирийсет и осем часа.
„Отклонението не е било прекалено голямо. Оказало се е прекалено малко. Аз въобще не попитах Андрюс какво е минималното, а само за най-големите стойности.“
— Не знам какво се случи — каза Бадри. — Ужасно ме болеше главата. През цялото време, докато нагласявах мрежата, направо не спря да ме боли.
— Било е от вируса — обясни Мери. Беше стъписана. — Главоболие и световъртеж са първите симптоми. — Тя се отпусна на стола до леглото. — 1348-а!
1348 година. Дануърти като че ли не можеше да схване смисъла на цифрата. Беше се тревожил да не би Киврин да се е заразила от вируса, беше се притеснявал да не е имало прекалено голямо отклонение, а през цялото това време тя е била в 1348 година. Чумата беше стигнала до Оксфорд през 1348 година. По Коледа.
— Щом видях колко е малко отклонението, разбрах, че нещо се е объркало — каза Бадри, — и изчислих координатите…
— Нали каза, че си проверил изчисленията на Пухалски? — рече Дануърти обвиняващо.
— Той е още новак. Никога не е правил подобно спускане. А Гилкрист си нямаше ни най-малка представа за какво въобще става въпрос. Опитах се да ви кажа. Тя не беше ли на мястото на спускането? — И той погледна въпросително Дануърти. — Защо не я изтеглихте?
— Защото не знаехме — отвърна Мери, която продължаваше да седи напълно стъписана. — Ти не беше в състояние да ни кажеш нищо.
— Чумата е убила петдесет милиона души — каза Дануърти. — Половин Европа е измряла.
— Джеймс! — скастри го Мери.
Опитах се да ви кажа — обясни Бадри. — Заради това дойдох. За да можем да я изтеглим обратно още докато е на мястото на спускането.
Той се беше опитал да му каже. Беше тичал по целия път до кръчмата. Беше хукнал под поройния дъжд, без дори да си облече палтото, за да му каже, беше си проправял пътя през коледните купувачи, чадърите и чантите им, беше пристигнал полузамръзнал и с разтракани зъби заради треската. „Нещо не е наред.“
„Опитах се да ви кажа.“ Да, така беше. „Убила е половин Европа“, беше казал по време на бълнуването си, а също и „от плъховете беше“ и „Коя година сме?“ Беше се опитал да му каже.
— Ако не е от отклонението, трябва да е имало някаква грешка в координатите — каза Дануърти и се хвана за ръба на леглото.
Бадри се притисна към възглавницата си като хванато в капан животно.
— Нали каза, че координатите на Пухалски са верни?
— Джеймс — предупреди го Мери.
— Координатите са единственото друго нещо, което може да се е объркало — извика той. — При всякаква друга грешка спускането нямаше да се осъществи. Каза, че си ги проверил два пъти. Каза, че не си открил никакви грешки.
— Наистина не открих — каза Бадри. — Но нещо ми подсказваше, че не мога да се доверя на тия изчисления. Опасявах се, че е направил грешка в астрономичните изчисления, която нямаше да излезе при проверката. — Лицето му беше станало сиво. — Вкарах ги сам втори път. Сутринта преди спускането.
Сутринта преди спускането. Когато беше имал ужасно главоболие. Когато вече е бил болен. Дануърти си го спомни как пише на клавиатурата и се мръщи към екрана на конзолата. „Аз го гледах как работи. Стоял съм и съм го гледал как изпраща Киврин в ръцете на Черната смърт.“