Тя отиде до вратата, отвори я и извика:
— Мейзри!
Отговор не последва, но това не означаваше нищо. Мейзри или спеше, или се криеше, а освен това писарят не беше болен от белодробна, а от бубонна чума, която се разпространяваше от бълхи. Имаше вероятност да не е заразил никого, но веднага щом Рош се върна, тя го остави до леглото на писаря и взе мангала, за да донесе отдолу горещи въглени. И за да се убеди, че всички са добре. Спря на стъпалата и ги погледна.
Роузмунд и Еливис седяха до огъня. Лейди Имейн се беше настанила до тях и четеше часослова. Агнес си играеше с количката си, буташе я напред-назад по каменните плочи и й говореше нещо. Мейзри беше заспала на една от пейките край високата маса, лицето й беше намръщено дори в съня й.
Агнес блъсна количката в крака на Имейн, при което старата жена погледна надолу и каза:
— Агнес, ще ти взема играчката, ако не си играеш по-тихо — и остротата на забележката й, набързо прикритата усмивка на Роузмунд, здравата червенина по лицата им, всичко това убеди Киврин, че засега нещата са наред. Тази вечер беше като всяка друга в господарската къща.
Еливис не работеше по ръкоделието си. Режеше с ножицата си едно парче лен на дълги ивици и сегиз-тогиз поглеждаше към вратата. Имейн изглеждаше притеснена, а Роузмунд, която също разкъсваше разни парцали, поглеждаше нервно майка си. По едно време Еливис се изправи и се приближи до паравана. Киврин се зачуди дали не е чула някакъв шум, но след минутка Еливис се върна на мястото си и отново се захвана с лена.
Киврин заслиза по стълбата. Агнес я видя първа, заряза количката си и скочи.
— Киврин! — извика тя и се спусна към нея.
— Внимавай — каза Киврин и протегна ръка да я задържи. — Въглените са много горещи!
Те, разбира се, въобще не бяха горещи, иначе тя нямаше да слиза за нови, но Агнес отстъпи.
— Защо имаш превръзка на лицето? — попита тя. — Ще ми разкажеш ли приказка?
Еливис също се беше изправила, а Имейн се беше извърнала, за да я погледне.
— Как се чувства писарят на епископа? — попита Еливис.
Щеше й се да отговори, че е в агония, обаче каза:
— Треската му малко поспадна. Но трябва да стоите настрана от мен. Заразата може да е по дрехите ми.
Всички станаха и се отдръпнаха от огнището.
В огъня още имаше остатъци от бъдника. Киврин хвана капака на мангала с полите си и изсипа посивелите въглени в пепелта. Един от въглените се удари в дънера, отскочи и се търколи по пода.
Агнес се засмя и всички изгледаха въглена, с изключение на Еливис, която се беше обърнала към вратата.
— Върна ли се Гавин с конете? — попита Киврин и веднага съжали. Отговорът се четеше ясно по напрегнатото лице на Еливис, а думите й само накараха Имейн да я изгледа хладно.
— Не — отвърна Еливис, без въобще да обръща глава.
— Мислите ли, че и другите от хората на епископа са били болни?
Киврин се замисли за пепелявото лице на пратеника на епископа, както и за измъчената физиономия на монаха и отвърна:
— Не знам.
— Времето се захлажда — намеси се Роузмунд. — Може пък Гавин да е решил да остане там за през нощта.
Еливис не каза нищо. Киврин клекна до огнището и разбърка въглените с ръжена, за да извади отгоре най-горещите. Опита се да ги вкара в мангала с ръжена, но не успя и ги загреба направо с капака на мангала.
— Ти ни донесе това — каза Имейн.
Киврин вдигна поглед и сърцето й заби лудо. Имейн обаче въобще не гледаше нея. Беше се вторачила в Еливис.
— Заради твоите грехове трябва да изтърпяваме това наказание.
Еливис се обърна, за да погледне Имейн. Киврин очакваше да види на лицето й гняв, но там нямаше нищо такова. Тя само изгледа свекърва си с безразличие, сякаш умът й беше някъде другаде.
— Бог наказва прелюбодейците и цялата къща — продължи Имейн, — както сега наказва теб. — И размаха часослова си. — Заради твоя грях чумата дойде в нашата къща.
— Ти изпрати вест до епископа — отвърна Еливис хладно. — Ти не беше доволна от отец Рош. Ти доведе и тях, и чумата заедно с тях в нашия дом.
И излезе.
Имейн остана неподвижна, сякаш я бяха ударили, после се върна до пейката, падна на колене, взе мощехранителницата си и започна да прокарва разсеяно пръсти по верижката.
— Сега ще ми разкажеш ли приказка? — обади се Агнес.