Първият случай на чума тук беше писарят, който пристигна с пратеника на епископа. Нямам представа дали като дойдоха вече е бил болен, или не. Възможно е да е бил вече заразен и те заради това да са дошли тук вместо в Оксфорд: просто са искали да се отърват от него преди да е заразил и тях. Писарят със сигурност вече показваше някакви симптоми, когато те си тръгваха. Това означава, че по всяка вероятност предната нощ е бил заразен — тогава влезе в контакт поне с половината село.
Предал е болестта на дъщерята на лорд Гийом Роузмунд, която падна на легло на… двайсет и шести? Загубила съм всякаква представа за времето. И двамата имат класическите бубони. Този на писаря се спука и пуска секрети. Този на Роузмунд обаче е твърд и става все по-голям. Вече е почти с размерите на орех. Цялата зона около него е възпалена. И двамата имат много висока температура и ту идват на себе си, ту изпадат в несвяст.
Двамата с отец Рош ги изолирахме в моминската стая и казахме на всички да си стоят по къщите и да избягват какъвто и да било контакт помежду си. Страхувам се обаче, че вече е твърде късно. На коледното празненство присъстваха почти всички от селото, а цялото семейство на лорд Гийом е влизало в контакт с писаря.
Ще ми се да знаех дали болестта е заразна още преди да са се проявили симптомите и колко време е инкубационният й период. Зная, че чумата има три различни форми: бубонна, белодробна и септисемична. Зная също, че белодробната е най-опасна, защото се предава чрез кашляне или дишане срещу хората, а също така и при допир. И писарят, и Роузмунд като че ли имат бубонна.
Толкова съм изплашена, че не мога да мисля. Паниката ме залива на вълни. До едно време съм добре, но после изведнъж страхът така ме завладява, че трябва да се хващам за рамката на леглото, за да не избягам от стаята, от къщата, от селото, въобще — да се махна!
Знам, че ми е направена ваксина против чума, но си бях получила и разширението на Т-клетките, и антивирусните ваксини и въпреки това се разболях от нещо още при пристигането си. Всеки път когато писарят ме докосне, подскачам. Отец Рош непрекъснато забравя, че трябва да си носи маската, и умирам от страх, че може да се зарази. А също и Агнес. Страхувам се също така, че писарят ще умре. Роузмунд също. Страхувам се, че все някой от селото ще пипне белодробната и че Гавин няма да се върне и аз няма да намеря мястото на спускането до датата на рандевуто.
(Пауза)
Вече съм малко по-спокойна. Говоренето с вас като че ли ми помага, независимо дали ме чувате, или не.
Роузмунд е млада и силна. А и чумата не е натръшкала всички. В някои села не е имало нито един смъртен случай.
27.
Отведоха Роузмунд в моминската стая и я сложиха на един дюшек на пода в тясното пространство между леглото и стената. Рош покри дюшека с един чаршаф и отиде да донесе завивки.
Киврин се беше опасявала, че Роузмунд ще се стресне при вида на писаря с подутия му език и потъмнялата кожа, но тя почти не го погледна. Свали си пелерината и обувките и легна на тесния дюшек. Киврин взе завивката от заешка кожа от леглото и я зави с нея.
— И аз ли ще крещя и ще скачам върху вас като писаря? — попита Роузмунд.
— Не — отвърна Киврин и се опита да се усмихне. — Опитай се да поспиш. Боли ли те някъде?
— Коремът — отвърна тя. — И главата. Сър Блоет ми каза, че от треската хората започвали да танцуват. Мислех си, че ми го разказва само за да ме изплаши. Каза ми, че скачали, докато от устата им започвало да тече кръв, и умирали. Къде е Агнес?
— На тавана с майка ти — отвърна Киврин. Беше наредила на Еливис да отведе Агнес и лейди Имейн в таванското помещение и да се затворят там, а Еливис се беше подчинила, без дори да се обърне да погледне Роузмунд.
— Баща ми си идва — каза Роузмунд.
— Трябва да си почиваш. Не приказвай.
— Баба казва, че е смъртен грях да се страхуваш от съпруга си, но аз просто не мога иначе. Той ме пипа по непочтени места и ми разказва неща, които просто не може да са истина.
„Дано да пукне в ужасни мъки — помисли си Киврин за сър Блоет. — Дано вече да се е заразил.“
— Баща ми вече е на път — каза Роузмунд.
— Трябва да се опиташ да поспиш.
— Ако сър Блоет сега беше тук, въобще нямаше и да помисли да ме докосва — каза Роузмунд и затвори очи. — Щеше да го е страх.
Отец Рош влезе — носеше завивки — и пак излезе. Киврин ги натрупа върху Роузмунд, подпъхна ги хубаво от всички страни и зави писаря с кожата, която беше взела от леглото.
Писарят продължаваше да лежи неподвижно, но хриповете в гърдите му се бяха появили отново и от време на време той кашляше. Устата му зееше отворена, езикът му беше обложен и бял.