Тя седна на пейката пред прозореца и се опита да помисли какво трябва да предприеме. Нищо, беше единственият отговор, който идваше в главата й. Нищо не можеше да направи. Чумата беше вилняла от село на село, беше натръшквала цели семейства, цели градове. Между една трета и половината от Европа.
— Не! — извика Роузмунд и започна да се надига.
Рош и Киврин се спуснаха към нея, но тя вече се беше отпуснала назад. Завиха я, но тя изрита завивките.
— Ще кажа на мама, Агнес! Лошо момиче такова! — мърмореше болната. — Пусни ме да изляза.
През нощта стана още по-студено. Рош донесе още горещи въглени за мангала, а Киврин се покатери на пейката, за да завърже ленената завеса на прозореца, но въпреки това в стаята цареше леден студ. Киврин и Рош се сменяха пред мангала, опитваха се да подремват по малко, но се събуждаха разтресени като Роузмунд.
Писарят не трепереше, но през цялото време се оплакваше от студа. Говореше неясно, като пиян. Стъпалата и ръцете му бяха леденостудени и не усещаха нищо.
— Долу сигурно е напален огън — каза Рош по едно време. — Трябва да ги свалим в салона.
„Ти нищо не разбираш“ — помисли си Киврин. Единствената им надежда за спасение беше в това да държат болните изолирани, за да не се разпространява заразата. Тя обаче вече се беше разпространила. Киврин се чудеше дали и на Улф крайниците замръзват и какво може да направи той срещу студа. Тя самата беше поседяла в една от онези колиби и се беше гряла на един от онези огньове. И котка не би могла да се стопли.
„И котките са измирали“ — сети се тя и погледна Роузмунд. Цялото й измъчено тяло се тресеше, а самата тя вече изглеждаше някак по-тънка.
— Животът просто се изцежда и от двамата — каза Рош.
— Знам — съгласи се Киврин и започна да събира завивките. — Кажете на Мейзри да постеле слама по пода в залата.
Писарят успя сам да слезе по стъпалата с помощта на Киврин и Рош, но колкото до Роузмунд — Рош трябваше да я свали долу на ръце. Еливис и Мейзри ръсеха слама по пода в дъното на салона. Агнес продължаваше да спи, а Имейн беше коленичила на същото място като предишната нощ и се молеше.
Рош сложи Роузмунд да легне и Еливис започна да я завива.
— Къде е баща ми? — попита Роузмунд с дрезгав глас. — Защо го няма?
Агнес се размърда. Щеше да се събуди всеки момент, да се покатери на дюшека на Роузмунд и да зяпне писаря. Киврин трябваше да намери начин, по който да задържи детето настрани от болните. Тя вдигна поглед към гредите на тавана, но дори тези под таванското помещение бяха прекалено високо, за да се окачат там завеси, а и освен това всяка налична завивка и покривка вече бяха влезли в употреба. Тя започна да мести пейките, за да направи нещо като барикада. Рош и Еливис й се притекоха на помощ. Накрая катурнаха и дървените магарета и ги сложиха пред барикадата от пейки.
Еливис отиде при Роузмунд и седна до нея. Момичето беше заспало, по лицето му играеха червени отблясъци от огъня.
— Трябва да си сложите маска — обърна се Киврин към Еливис.
Еливис кимна, но не помръдна. Само приглади разрошената коса на Роузмунд назад, за да открие лицето й. После каза:
— Тя беше любимката на съпруга ми.
Роузмунд прекара в сън половината сутрин. Киврин издърпа остатъка от бъдника в края на огнището, а на негово място натрупа нацепени дърва. Отви краката на писаря, за да могат да усетят топлината.
По време на Черната смърт личният лекар на папата го беше накарал да се затвори в една стая и да седи между две огромни камини и папата не беше пипнал чумата. Според някои историци топлината беше убила бацила на чумата. По-вероятно беше обаче, че се е спасил благодарение на това, че е стоял настрана от силно заразното си обкръжение, но въпреки това си струваше да се опита. Всичко си струваше да се опита. Тя струпа още дърва в огнището.
Отец Рош излезе за сутрешната молитва, макар че вече наближаваше обед. Камбаната разбуди Агнес.
— Кой е разместил пейките? — попита тя и хукна към барикадата.
— Тази ограда няма да я прекрачваш — нареди Киврин, застанала на доста голямо разстояние от нея. — Ще стоиш при баба си.
Агнес се покатери на едната пейка и надзърна.
— Виждам Роузмунд — каза Агнес. — Мъртва ли е?
— Просто е много болна — отговори й строго Киврин. — Не трябва да се приближаваш. Иди да си играеш с количката.
— Искам да видя Роузмунд — рече в отговор малката и сложи едното си краче на масата.
— Не! — извика Киврин. — Иди да седнеш при баба си!
Агнес първо се стъписа, а след това избухна в сълзи.
— Искам да видя Роузмунд! — хлипаше тя, но въпреки това се отдалечи и седна с кисела физиономия на пейката до лейди Имейн.