— От сярата е — обясни му Киврин. — Роузмунд е по-зле.
Той я погледна, провери пулса й и излезе отново. За Киврин това беше добър знак. Той нямаше да излезе, ако Роузмунд беше прекалено зле.
Рош се върна след няколко минути, облякъл церемониалните си одежди, понесъл за пореден път мирото и нещата за последно причастие.
— Какво има? — попита го Киврин. — Да не би да е умряла жената на иконома?
— Не — отвърна той и погледна Роузмунд.
— Не — каза Киврин и се изправи с усилие, за да застане между него и Роузмунд. — Няма да ви разреша.
— Не бива да умира неизповядана — обясни той, без да сваля поглед от Роузмунд.
— Роузмунд не е в агония — каза Киврин и проследи погледа му.
Тя вече приличаше на мъртва — напуканите й устни бяха полуотворени, а очите — невиждащи и неподвижни. Кожата й беше придобила жълтеникав оттенък и се беше опънала силно по изпитото й лице. „Не — помисли си Киврин отчаяно. — Трябва да направя нещо. Та тя е само на дванайсет!“
Рош мина напред с потира, а Роузмунд вдигна ръка като че да се прекръсти, но тя веднага падна върху завивките.
— Трябва да отворим отока от чумата — каза Киврин. — Трябва да пуснем отровата навън.
Мислеше си, че отец Рош ще откаже, че ще настоява преди това да чуе изповедта на Роузмунд, но не стана така. Той остави потира и светеното масло на каменния под и излезе, за да донесе нож.
— Гледайте да е остър — извика Киврин подире му. — Донесете и вино.
Сложи отново канчето с вода на огъня. Когато Рош се върна, изми ножа с водата от кофата, а напластената до дръжката мръсотия направо изстърга с нокти. Хвана дръжката с полите си и задържа ножа в пламъците, след което го поля с гореща вода, после с вино, и пак с вода.
Пренесоха Роузмунд по-близо до огъня и Рош приклекна до главата на момичето. Киврин извади нежно ръката от нощницата й и напъха плата под нея, за да служи като възглавка. Рош хвана ръката и я отметна така, че да се вижда отокът.
Вече беше почти с големината на ябълка, а цялата раменна става беше възпалена и подута. По краищата беше мек, почти като желе, но в средата си беше все още много твърд.
Киврин отвори шишето с вино, изля малко върху един парцал и леко потри бубона с него. Имаше чувството, че докосва пъхнат под кожата камък. Дори не беше сигурна, че ножът ще успее да го пробие.
Взе ножа и го задържа над подутината. Страхуваше се, че може да среже някоя артерия, да пусне инфекцията по цялото тяло и да направи положението още по-лошо.
— Тя вече не усеща болка — успокои я Рош.
Киврин сведе поглед към Роузмунд. Не беше помръднала дори когато Киврин беше притиснала парцала към бубона. Взираше се някъде през тях към нещо ужасно. „По-лошо няма да стане — помисли си Киврин. — Дори да я убия, по-лошо няма да стане.“
— Дръжте здраво ръката й — каза тя. Отец Рош стисна китката на Роузмунд и притисна ръката й към пода. Роузмунд продължаваше да лежи напълно неподвижна.
„Два бързи, чисти прореза“ — каза си Киврин. Пое си дълбоко дъх и мушна с ножа.
През цялата ръка на Роузмунд премина спазъм. Изтънялата й ръчица се сви като нокти на птица.
— Какво правите? — попита тя с дрезгав глас. — Ще кажа на баща си!
Киврин дръпна ножа. Рош притисна ръката на Роузмунд към пода по-силно, а тя немощно се опита да го удари с другата.
— Аз съм дъщеря на лорд Гийом д’Ивери — каза момичето. — Не можете да се отнасяте така с мен!
Киврин се изправи, като се опитваше да не докосва нищо с ножа. Рош се наведе и хвана с лекота и двете китки на момичето с една ръка. Роузмунд зарита немощно. Потирът се търкулна и виното се разля.
— Трябва да я вържем — каза Киврин и в този момент си даде сметка, че е вдигнала ножа над главата си също като убиец. Уви го в един от парцалите, които беше накъсала лейди Еливис, и накъса друг на ивици.
Рош завърза китките на Роузмунд над главата й, докато Киврин завързваше глезените й за крака на една от катурнатите пейки. Роузмунд беше спряла да се съпротивлява, но когато Рош придърпа нагоре нощницата й, за да покрие оголената й гръд, тя каза:
— Познавам те. Ти си главорезът, който е нападнал лейди Катрин!
Рош се наведе напред, за да притисне с цялата си тежест ръката й към пода, а Киврин разряза подутината.
Кръвта първо започна да се процежда, а после направо рукна и Киврин си помисли, че е срязала някоя артерия. Взе парцали и ги притисна към раната. Те подгизнаха почти мигновено, а когато махна ръката си, за да вземе нови парцали от Рош, от прореза продължи да струи кръв. Киврин притисна раната с полите на дрехата си и Роузмунд изскимтя — със същия тънък и безпомощен гласец като кутрето на Агнес. След това; като че ли припадна.