„Убих я“ — помисли си Киврин.
— Не мога да спра кървенето — каза тя, но то беше спряло само. Тя задържа полите си върху раната, броейки до сто, после и до двеста и едва тогава внимателно повдигна крайчето.
От прореза продължаваше да се цеди по малко кръв, но вече беше смесена с жълтеникавосивкава гной. Рош се наведе, за да я попие, но Киврин го спря:
— Не, пълна е с микробите на чумата — каза тя и взе парцала от ръцете му. — Не я докосвайте.
Тя изтри отвратителната гной. След малко се появи още малко, но този път беше последвана от воднист серум.
— Мисля, че това е всичко — обърна се тя към Рош. — Подайте ми виното. — И се огледа за чист парцал, върху който да го излее.
Нямаше. Докато се бяха опитвали да спрат кървенето, бяха употребили всичко. Киврин наклони внимателно шишето и остави течността да закапе върху прореза. Роузмунд не помръдваше. Лицето й беше станало сиво, сякаш всичката кръв от тялото й се беше изцедила до капка. Както си и беше. „И нямам друга, която да й прелея. Нямам дори един чист парцал.“
Рош беше започнал да развързва ръцете на Роузмунд. Пое отпусната й ръка в своята и каза:
— Сърцето й вече бие силно.
— Трябват ни още парцали — отвърна Киврин и избухна в сълзи.
— Баща ми ще ви обеси за това — обади се Роузмунд.
Роузмунд е в безсъзнание. Снощи се опитах да цепна бубона й, за да изтече отровата, но се страхувам, че така само влоших нещата. Тя загуби страшно много кръв. В момента е много бледа, а пулсът й е толкова слаб, че на китката й въобще не мога да го намеря.
Състоянието на писаря също се влошава. По кожата му продължават да се появяват нови и нови кръвоизливи и за всички ни е ясно, че краят му наближава. Спомням си, че доктор Ааренс веднъж ми каза, че болните от бубонна чума, за които не се грижи никой, умират за четири-пет дни, но се съмнявам, че той ще изкара толкова.
Лейди Еливис, лейди Имейн и Агнес засега са добре, макар че Имейн направо е пощуряла в желанието си да намери някой, когото да обвини за събитията. Тази сутрин зашлеви два шамара на Мейзри и й каза, че Бог ни наказвал заради нейния мързел и глупостта й.
Мейзри наистина е мързелива и глупава. Не може да й се има доверие, че ще се грижи за Агнес и пет минути. Тази сутрин пък я изпратих да ми донесе вода за раната на Роузмунд и тя се бави половин час, след което се върна без водата.
Нищо не казах. Не исках лейди Имейн да я зашлеви отново, а освен това е само въпрос на време кога лейди Имейн ще започне да обвинява мен за чумата. Видях я как ме гледа, когато се запътих да донеса забравената от Мейзри вода, и мога да си представя какви мисли й се въртят из главата — че знам прекалено много за чумата и следователно сигурно съм бягала от нея, че нали трябва да съм загубила паметта си, че не съм била ранена, а болна.
Ако изрече всички тези обвинения, съм сигурна, че ще успее да убеди лейди Еливис, че аз съм причината за чумата, че тя не трябва да ме слуша, че трябва да свалят барикадата и да започнат да се молят заедно за спасението си.
И как ще се защитя? Като им кажа, че съм дошла от бъдещето, където знаем всичко за Черната смърт освен начини за лекуване без стрептомицин и как да се връщаме там?
Гавин още не се е върнал. Еливис не е на себе си от притеснение. Когато Рош отиде да каже вечерната молитва, тя беше застанала до портата — без пелерина, без забрадка, просто вперила поглед към пътя. Чудя се дали й е хрумнало, че когато е потеглил за Бат, той вече може да е бил болен. Тръгна за Кърси с пратеника на епископа, а когато се върна, вече знаеше за чумата.
(Пауза)
Управителят Улф е към края си, а жена му и единият му син също са болни. Бубони нямат, но жената има няколко подутини като семенца от вътрешната страна на бедрата. На Рош през цялото време трябва да му се напомня, че трябва да си носи маската и че не бива да пипа болните, освен за най-необходимото.
Във видеофилмите по история се твърди, че съвременниците на Черната смърт изпадали в паника и умирали от страх по време на епидемията, че побягвали надалеч и въобще не се грижели за болните си и че свещениците били най-лоши от всички, но няма нищо такова.
Всички са изплашени, но вършат всичко, което им е по силите, а Рош е направо чудесен. През цялото време, докато преглеждах жената на управителя, седеше и държеше ръката й и освен това не отказва и най-гадната работа — да прави промивки на раната на Роузмунд, да изпразва гърнетата, да почиства писаря. Сякаш никога не го лови страх. Представа си нямам откъде черпи толкова смелост.