— И тя повече никога не отишла в гората — допълни малката.
— Никога — съгласи се Киврин и свали мокрите й ботушки и чорапи. — Трябва да си легнеш — каза тя и разстла пелерината й до огъня. — Сега ще ти донеса топла супа. — Агнес охотно легна и Киврин я загърна с пелерината.
Донесе й супа, но Агнес въобще не пожела да хапне и заспа почти веднага.
— Настинала е — обясни Киврин на Рош и Еливис почти яростно. — Била е навън целия следобед. Настинала е.
След като Рош излезе за вечерната молитва обаче, тя отви Агнес и я опипа под мишниците и в слабините. Дори я обърна по корем, за да провери между плешките, където беше намерила бубона на момчето.
Рош не удари камбаната. Върна се с една завивка, която очевидно беше от неговото легло, сгъна я като дюшече и сложи Агнес върху нея.
Другите камбани биеха за вечерната молитва. И Оксфорд, и Годстоу, и тази от югозапад. Киврин не чуваше обаче двойната камбана на Кърси. Погледна Еливис напрегнато, но Еливис като че ли въобще не слушаше. Гледаше някъде над Роузмунд към паравана.
Камбаните спряха и едва тогава започнаха двете на Кърси. Звучаха много странно, някак приглушено и бавно. Киврин погледна към Рош.
— Това погребален звън ли е?
— Не — отвърна той, обърнал поглед към Агнес. — Днес е свят ден.
Киврин беше загубила всякаква представа за времето. Пратеникът на епископа си беше тръгнал сутринта на Коледа, а същия следобед тя беше открила чумата, след което всичко й приличаше на един безкраен ден. „Четири дни — каза си тя, — оттогава са минали четири дни.“
Беше пожелала да дойде на Коледа, защото по това време имаше толкова много църковни празници, че дори и селяните щяха да знаят коя дата е, а тя просто не можеше да си позволи да пропусне датата на рандевуто. „Гавин отиде да доведе помощ, господин Дануърти — помисли си тя, — а епископът взе всичките коне, а и освен това не знам къде е мястото на спускането.“
Еливис се беше изправила, за да слуша камбаните.
— Това камбаните на Кърси ли са? — обърна се тя към Рош.
— Да — отвърна свещеникът. — Не се страхувайте. Днес е Избиването на младенците.
„Избиването на младенците“ — повтори си Киврин наум и погледна към Агнес. Детето беше заспало и беше спряло да трепери, макар че още беше прекалено горещо.
Готвачката извика нещо и Киврин заобиколи барикадата, за да отиде при нея. Готвачката беше клекнала върху дюшека си и се опитваше да се изправи.
— Трябва да си отида у дома — каза тя.
Киврин я прикотка да си легне и й донесе чаша вода. Кофата беше почти празна, така че тя я взе и излезе да налее вода.
— Кажи на Киврин, че искам да дойде при мен — чу се гласчето на Агнес. Беше седнала върху дюшека си.
Киврин остави кофата.
— Тук съм — каза тя и коленичи до нея. — При теб съм.
Агнес я погледна. Личицето й беше зачервено и изкривено от ярост.
— Лошият ще дойде да ме вземе, ако Киврин не дойде — продължи малката. — Кажи й да дойде веднага.
Пропуснах рандевуто. Загубих всяка представа за датата, защото се грижех за Роузмунд, не можех да намеря Агнес и не знаех къде е мястото на спускането.
Сигурно сте се поболели от притеснение, господин Дануърти. Сигурно сте си помислили, че съм попаднала само на главорези и убийци. Ами, така стана. И сега спипаха и Агнес.
Тя има треска, но без бубони, а освен това нито кашля, нито повръща. Само висока температура. Много висока — въобще не може да ме познае и непрекъснато ме вика. Двамата с Рош се опитахме да я смъкнем със студени компреси, но тя непрестанно се връща.
(Пауза)
Лейди Имейн се е заразила. Отец Рош я откри тази сутрин на пода в ъгъла й. Може да е изкарала така цялата нощ. През последните две нощи тя отказа да си легне и остана на колене, молейки се на Господ да предпази нея и останалите добродетелни от чумата.
Той обаче не го направи. Тя се е заразила от белодробната. Кашля и повръща слюнка, примесена с кръв.
Въобще не позволява нито на Рош, нито на мен да се грижим за нея.
— Тя е виновна за това — каза веднъж на Рош и ме посочи. — Виж й косата. Тя въобще не е девица. Виж й дрехите.
Дрехите ми в момента са едно момчешко кожено палтенце и кожени панталони, които намерих в един от скриновете на тавана. Роклята ми стана на нищо, когато лейди Имейн повърна отгоре й, а долната си риза трябваше да накъсам за парцали и превръзки.
Рош се опита да даде на Имейн чай от върбова кора, но тя го изплю. След това каза:
— Излъга ни като каза, че е била нападната в гората. Била е изпратена тук, за да ни убие.