Дануърти затвори очи.
— Но ти не можеш да знаеш дали е мъртва, ако не си намерила записващото устройство — избухна Колин. — Нали казахте, че дори не знаете къде е?! Как можеш да си сигурна, че е мъртва?
— В дупката направихме множество експерименти с лабораторни мишки. За заразяване с вируса са необходими само петнайсет минути. Киврин е била в пряк контакт с гробницата цели три часа. Има 75 процента вероятност да се е заразила, а при ограниченото здравно обслужване през четиринайсети век е почти сигурно, че са се получили усложнения.
Ограничено здравно обслужване! Та през този век лекарите бяха лекували пациентите си с пиявици и стрихнин и въобще не бяха и чували за стерилизация, микроби или Т-клетки. Сигурно са й правили някакви вонящи отвари, каканижели са й молитва след молитва и са й разрязвали вените. „А лекарите им пускали кръв, но въпреки това мнозина умрели“ — пишеше в книгата на Гилкрист.
— Без антивирусни ваксини и разширение на Т-клетките — продължи Монтоя — смъртността при заразяване с този вирус е четирийсет и девет процента. От статистическия отдел…
— Статистическият отдел — рече Дануърти горчиво. — И тези ли цифри са от Гилкрист?
Монтоя погледна Колин и се намръщи.
— Има 75 процента вероятност Киврин да е пипнала вируса и 68 процента — да е влязла в директен контакт с вируса на чумата. Заболеваемостта при бубонната е 91 процента, а смъртността…
— От чума не се е заразила — прекъсна я Дануърти. — Беше си получила ваксината против чума. Това не ви ли го казаха доктор Ааренс или Гилкрист?
Монтоя отново погледна Колин.
— Казаха ми да не му казвам — рече Колин и й се опули предизвикателно.
— Какво да не ми казваш? Гилкрист ли се разболя? — И той си спомни как беше гледал екраните, а след това се беше строполил право в обятията на Гилкрист. Дали бе успял да го зарази?
— Господин Гилкрист почина преди три дни от инфлуенцата — отвърна Монтоя.
Дануърти погледна Колин и попита:
— Какво още ти забраниха да ми казваш? Кой още е умрял, докато съм бил болен?
Монтоя вдигна изтънялата си ръка, за да спре Колин, но вече беше твърде късно.
— Баба Мери — каза момчето.
Мейзри избяга. Двамата с Рош я търсихме къде ли не, защото се изплашихме, че се е разболяла и просто е изпълзяла в някой ъгъл, но икономът ни каза, че докато копаел гроба на Уолтеф, я видял да отпрашва към гората. Била яхнала понито на Агнес.
Така просто ще разнесе болестта още по-надалеч или ще се добере само до някое село, където чумата вече е стигнала. Вече е навсякъде около нас. Камбаните бият като за вечерна молитва, само дето малко не са в такт, сякаш свещениците са полудели. Вече е напълно невъзможно да се разбере дали удрят девет или три пъти. Двойната камбана на Кърси тази сутрин удари един-единствен път. Чудя се дали е за бебето, или за някое от момичетата, които не спираха да се кикотят.
Роузмунд е още в безсъзнание, а пулсът й е много слаб. Агнес е в делириум, пищи и размахва ръце и крака. Непрекъснато ме вика, но когато тръгна към нея, не ми дава да се приближа. Когато се опитам да говоря с нея, пак започва да пищи и да рита, сякаш е ухапана от тарантула.
Еливис е заприличала на сянка. Опитва се да се грижи едновременно за Агнес и лейди Имейн, която започва да ми крещи: „Сатана!“, когато отивам да я прегледам, а тази сутрин за малко да ми насини окото. До себе си ме допуска единствено писарят, за когото вече не може да се направи нищо. Просто няма да изкара и днешния ден. Мирише толкова лошо, че трябваше да го преместим в другия край на залата. Бубонът му пак започна да набира гной.
(Пауза)
Гуни — вторият син на иконома.
Жената с белезите от скрофулоза по врата.
Бащата на Мейзри.
Коб.
(Пауза)
Лейди Имейн е много зле. Рош се опита да й даде последното причастие, но тя отказа да се изповяда.
— Трябва да се помирите с Бог преди да умрете — обясни й Рош, но тя обърна глава към стената и каза:
— Той е виновен за всичко.
(Пауза)
Трийсет и един случая. Над седемдесет и пет процента.
Мейзри не се връща. Сигурно е заспала в нечия господарска къща, напусната от обитателите си, и когато всичко това свърши, ще стане наследница на някой стар благороднически род.
Може би това не й е наред на нашата епоха, господин Дануърти. Че до нея се е стигнало чрез хора като Мейзри, пратеника на епископа и сър Блоет. А всички хора, които са останали и са се опитали да помогнат, са се заразили от чумата и са умрели.