Когато стана време за обяд сестрата — приятелката на Уилям — го накара да седне на един стол, за да се нахрани. Тъкмо когато довършваше задушените сини сливи, пристигна Финч.
— Плодовите ни консерви са на привършване — каза той и посочи подноса на Дануърти. — А също така и тоалетната хартия. Представа си нямам как мислят да започнем семестъра. — Той седна на края на леглото. — Университетът е обявил началото на семестъра за двайсет и пети, но просто не можем да се подготвим дотогава. В „Салвин“ все още има петнайсет пациенти, масовата имунизация тепърва започна, а и въобще не съм сигурен, че няма да има повече заразени с инфлуенца.
Ами Колин? — попита Дануърти. — Той добре ли е?
— Да, сър. Беше малко умърлушен, след като доктор Ааренс си отиде, но откакто вие дойдохте на себе си, доста се пооживи.
— Искам да ти благодаря, че си му помогнал — каза Дануърти. — Колин спомена, че ти си уредил всичко по погребението.
— О, за мен беше удоволствие да помогна, сър. Знаете ли, той си няма никого другиго и аз бях сигурен, че сега — като е преминала опасността — майка му ще дойде, но тя се обади да каже, че било много трудно да се уреди каквото и да било с такова кратко предизвестие. Изпрати обаче прекрасни цветя. Лилии и лазерни цветове. Направихме службата в параклиса на „Балиол“. — Той се размърда на леглото. — О, като заговорихме за параклиса, се сетих, че — надявам се, че нямате нищо против, но дадох разрешение на протестантската църква да го използва за един концерт с ръчни камбани на петнайсети. Американските майсторки смятат да изпълнят „Когато най-сетне Спасителят дойде“ от Рембо, а протестантската църква в момента се използва от Националната служба по здравеопазването като център за имунизация. Искрено се надявам, че нямате нищо против.
— Нямам — отвърна Дануърти, който се беше замислил за Мери. Чудеше се кога точно е било погребението и дали след това са ударили камбаната.
— Мога да им кажа, че вие предпочитате да използват „Света Богородица“ — прекъсна мислите му Финч.
— Не, разбира се, че не — каза Дануърти. — Параклисът е идеален за тази цел. Ти очевидно се справяш добре в мое отсъствие.
— Ами опитвам се, сър. Много ми е трудно с госпожа Гадсън. — Той се изправи. — Не искам да ви преча на почивката. Искате ли да ви донеса нещо? Или нещо друго?
— Не — отвърна Дануърти, — нищо не искам.
Финч тръгна към вратата, но после спря и каза:
— Моите съболезнования, господин Дануърти. Зная колко бяхте близки с доктор Ааренс.
„Близки — повтори си той, след като Финч излезе. — Аз въобще не бях близък.“ Опита се да си спомни как Мери се навежда над него, как му дава лекарство за температурата, как гледа напрегнато екраните, опита се да си спомни как Колин стои до леглото му с новото си яке и сивия шал и му казва: „Баба Мери почина. Мъртва е. Не ме ли чуваш?“, но в главата му не изплуваше никакъв спомен. Нищичко.
По едно време влезе сестрата и закачи нова банка на системата му. Той заспа почти веднага, а като се събуди, вече се чувстваше невероятно по-добре.
— Така е, защото започва да действа разширението на Т-клетките ви — обясни му приятелката на Уилям. — Същото се наблюдава в доста голям брой от случаите. Ефектът при някои е направо чудотворен.
Тя го накара да отиде сам до тоалетната, а следобед да походи и по коридора.
— Колкото по-далеч стигнете, толкова по-добре — каза тя и се наведе да му сложи чехлите.
„Никъде няма да ходя — помисли си Дануърти. — Гилкрист изключи мрежата.“
Тя прикрепи банката към рамото му, закачи портативното моторче към нея и помогна на Дануърти да си облече халата.
— Депресията да не ви притеснява — каза му тя, докато му помагаше да стане от леглото. — Задължително се появява след боледуване от инфлуенца. Щом химическият ви баланс се възстанови, тя ще изчезне.
И го придружи до коридора.
— Може да ви се отрази добре, ако посетите някои от приятелите си — продължи тя. — В това отделение има двама пациенти от „Балиол“ — в дъното на коридора. Госпожа Пиантини е на четвърто легло. Малко освежаване ще й дойде добре.
— А господин Латимър… — започна той, но спря по средата на изречението. — Той също ли е още пациент на болницата?
— Да — отговори тя, но Дануърти позна по тона й, че Латимър не се е оправил след удара. — Две врати по-надолу.
Дануърти се затътри по коридора към стаята на Латимър. След като Латимър беше паднал на легло, той не беше ходил да го види, първо защото по това време трябваше да чака обаждането на Андрюс, и второ, защото предпазните костюми в болницата бяха свършили. Мери му беше казала, че Латимър е получил пълна парализа и загуба на основните функции.