На Дануърти му трябваше известно време да го познае. Колин го беше предупредил, че е получил нов пристъп, но чак такова нещо Дануърти не беше очаквал. Приличаше на старец. Мургавото му лице беше осеяно с множество дълбоки бръчки — както под очите, така и от двете страни на устата. Косата му беше съвсем побеляла.
— Бадри — каза Дануърти.
Бадри се извърна.
— Господин Дануърти.
— Не знаех, че си в това отделение — каза Дануърти.
— Преместиха ме тук след… — Той спря. — Чух, че сте се оправили.
— Да.
„Не мога повече да понасям това — помисли си Дануърти. — Как се чувстваш? По-добре, благодаря. А ти? По-добре. Вярно, отпаднал съм, но това е нормално след…“
Бадри завъртя стола си към прозореца и Дануърти се запита дали и на него вече не му е писнало от всичко това.
— Направил съм грешка в координатите, когато съм ги вкарвал втория път — каза Бадри, без да откъсва поглед от дъжда. — Вкарал съм погрешни данни.
Дануърти трябваше да каже: „Бил си болен, имал си треска“. Трябваше да му каже, че е от болестта. Трябваше да каже: „Не си виновен.“
— Въобще не осъзнавах, че съм болен — продължи Бадри, дращейки по халата си, както беше дращил по завивките по време на треската си. — Много ме болеше глава, но мислех, че е защото съм работил на мрежата цялата сутрин. Трябваше да си дам сметка, че нещо не е наред, и да прекратя спускането.
„Аз пък трябваше да откажа да й стана наставник, трябваше да накарам Гилкрист да направи проверка на параметрите, трябваше да го накарам да отвори мрежата веднага щом ти каза, че нещо не е наред.“
— Трябваше да отворя мрежата в деня, когато се разболяхте, а не да чакам до датата на рандевуто — продължи Бадри. — Трябваше да я отворя незабавно.
Дануърти погледна към стената над главата му, но там нямаше монитори. Бадри дори не носеше устройството за мерене на температура. Той се зачуди дали е възможно Бадри да не знае, че Гилкрист е изключил мрежата, дали лекарите не бяха скрили това от него, както бяха скрили смъртта на Мери.
— Не искат да ме изпишат — каза Бадри.
„Ще се наложи да му кажа“ — помисли Дануърти, но не го направи. Мълчеше и гледаше Бадри, и изпитваше безкрайно съжаление към него.
— Госпожа Монтоя ми показа данните на статистическия отдел — каза Бадри. — Мислите ли, че Киврин е мъртва?
„Надявам се — отговори му наум Дануърти. — Надявам се, че е умряла от вируса преди да разбере къде всъщност се намира. Преди да си е дала сметка, че сме я зарязали там.“
— Вината не е твоя — каза той.
— Закъснях само с два дни при отварянето на мрежата. Бях сигурен, че тя ще чака там. Закъснях само с два дни.
— Какво? — зяпна Дануърти.
— Опитах се да получа разрешение да напусна болницата на шести, но те отказаха да ме изпишат преди осми. Отворих мрежата веднага щом се добрах дотам, но нея я нямаше.
— За какво говориш? — попита го Дануърти. — Как си успял да отвориш мрежата? Гилкрист я беше изключил.
Бадри вдигна поглед към него.
— Използвахме една от поддържащите системи.
— Каква поддържаща система?
— Фиксирането, което направих на нашата мрежа — отвърна Бадри с тон на изумление. — Вие толкова се бяхте притеснили за начина, по който Медиевистиката провеждаше цялото спускане, че аз реших да направя една резервна система, в случай че нещо се обърка. Дойдох в „Балиол“ вторник сутринта, за да ви попитам, но вас ви нямаше. Оставих ви бележка, че искам да говоря с вас.
— Бележка — повтори Дануърти.
— Лабораторията беше отворена и аз направих едно резервно фиксиране чрез мрежата на „Балиол“ — обясни Бадри. — Защото вие бяхте много притеснен.
Изведнъж сякаш всичката сила се изпари от коленете на Дануърти. Той седна на леглото.
— Опитах се да ви кажа — допълни Бадри, — но бях прекалено болен, за да се изразя ясно.
През цялото време беше имало поддържаща система. Той беше прахосал дни наред в опити да накара Гилкрист да отвори лабораторията, да издирва Бейсингейм, да чака Поли Уилсън да намери начин за влизане в компютъра на университета, а през цялото време данните от фиксирането са били в мрежата на „Балиол“. „Толкова притеснен“, беше казвал Бадри по време на делириума си. „Отворена ли е лабораторията?“. Беше казал и „поддържаща“. Поддържаща!
— Можеш ли да отвориш пак мрежата?
— Разбира се, но дори да не се е заразила от чумата…
— Не се е — прекъсна го Дануърти. — Тя беше имунизирана.
— Вече няма да е там. От датата на рандевуто минаха осем дни. Не може да е останала да чака през цялото това време.