— Може ли да бъде спуснат някой друг?
— Някой друг ли? — премигна Бадри.
— За да я потърси. Може ли още някой да използва същото спускане, за да пропътува във времето?
— Не знам.
— Колко време ти трябва, за да я нагласиш и да опитаме?
— Най-много два часа. Времевите и пространствените координати са вече нагласени, но не знам какво отклонение ще се получи.
В този момент вратата на отделението се отвори с гръм и трясък и влетя Колин и викна:
— Тук си бил значи. Сестрата ми каза, че си тръгнал на разходка, но не можах да те открия никъде. Помислих си, че си се загубил.
— Не — отвърна Дануърти, без да маха погледа си от Бадри.
— Каза, че трябва да те върна в стаята ти — допълни Колин, хвана Дануърти под ръка и му помогна да стане. — За да не прекаляваш. — И го забута към вратата.
— Коя инсталация използва, когато си отворил мрежата на осми? — попита Дануърти.
— В „Балиол“ — отвърна технологът. — Страхувах се, че при изключването на мрежата част от паметта в „Брейзноуз“ може да е отишла на кино, а нямах време да пускам тест за преценка на повредата.
Колин чакаше на вратата.
— Старшата идва на работа след половин час. Знаеш ли какво ще стане, ако те намери на крака? — Той затвори вратата. — Съжалявам, че не можах да се върна по-рано, но трябваше да отнеса схемите за имунизацията до Годстоу.
Дануърти мислеше. Можеше да има огромно отклонение, технологът му беше на инвалидна количка, той самият не беше сигурен, че може да стигне сам и до края на коридора, камо ли да се върне сам до стаята си.
— Добре ли си? — попита Колин. — Нали не изпадаш в нов пристъп, а?
— Не — отвърна той.
— Попита ли господин Шодхури дали може да направи фиксирането отново?
— Не — отвърна Дануърти. — Имало е поддържаща система.
— Поддържаща ли? — възкликна Колин ентусиазирано. — Искаш да кажеш още едно фиксиране?
— Да.
— Това означава ли, че можете да я спасите?
— Нямам представа.
— Аз ще ти помогна — каза Колин. — Кажи само какво искаш да правя? Ще направя каквото ми кажеш. Ще изпълнявам поръчките ти, ще ти нося разни неща. Ти няма да правиш нищо.
— Може да не се получи нищо — прекъсна го Дануърти. — Отклонението…
— Ще опиташ обаче, нали? Нали?
Гърдите го стягаха все по-силно. Освен това дори и да успееха, мрежата можеше да откаже да го изпрати във времето.
— Да — отвърна той. — Ще се опитам.
— Жестоко! — възкликна Колин.
Лейди Имейн — майката на Гийом д’Ивери.
(Пауза)
Роузмунд отслабва все повече. Вече въобще не усещам пулса на китката й, а кожата й е станала жълтеникава и восъчна, което знам, че е лош знак. Агнес се бори упорито. Още няма бубони, нито повръща, което, струва ми се, е добър знак. Наложи се Еливис да й отреже косата. Малката непрекъснато я дърпаше и пищеше да отида да я среша.
(Пауза)
Рош миропомаза Роузмунд. Тя, разбира се, не можа да се изповяда. Агнес като че ли е по-добре, макар че преди малко й тече кръв от носа. Питаше къде й е звънчето.
(Пауза)
Ти, копеле гадно! Няма да ти позволя да я вземеш. Та тя е още дете. Ама това ти е специалитетът, нали? Да избиваш младенците? Вече уби и бебето на иконома, и кутрето на Агнес, и момчето, което отиде да търси помощ за мен, когато бях в колибата, и аз мисля, че това ти стига. Няма да ти позволя да я убиеш и нея, копеле гадно такова! Няма да ти позволя!
31.
Агнес умря в деня след Нова година, като до края не спря да крещи и да вика Киврин.
— Тя е тук — говореше Еливис и стискаше ръчичката й. — Лейди Катрин е тук.
— Не е — приплакваше Агнес, а гласът й беше дрезгав, но все още много силен. — Кажи й да дойде!
— Ще й кажа — обеща Еливис, след което вдигна поглед към Киврин. — Идете да доведете отец Рош.
— Какво има? — попита Киврин. Отчето беше изпълнил ритуала по последното причастие още през първата нощ, когато Агнес беше размахвала ръце и крака, сякаш беше изпаднала в налуден транс, а след това въобще не му беше позволила да се приближи повече към нея. — Болна ли сте, милейди?
Еливис поклати глава, без да сваля погледа си от Киврин.
— Какво ще кажа на съпруга си, когато пристигне? — попита тя и положи ръчицата на Агнес до тялото й. И едва тогава Киврин осъзна, че детето е мъртво.
Киврин изми малкото телце, което беше покрито почти цялото с лилаво-сини петна. Там, където Еливис беше държала ръчичката, кожата беше станала съвсем черна. Агнес изглеждаше така, сякаш я бяха пребили до смърт. Пребита и измъчвана. Избиването на младенците.