„Не можем да продължаваме така — мислеше си тя, докато гледаше как отец Рош изписва във въздуха кръст над Еливис. — Той ще умре от изтощение. Ако не се зарази от чумата.“
Трябваше да ги махне оттук. Чумата не беше стигнала навсякъде. Бе имало села, останали напълно незасегнати. Чумата беше подминала Полша и Бохемия, а до някои части на Шотландия също не беше стигнала.
— Agnus dei, qui tollis peccata mundi, miserere nobis — каза отец Рош със същия успокояващ глас, с който беше говорил на нея, и тя разбра, че положението е безнадеждно.
Той никога нямаше да напусне енориашите си. Историята на епохата на Черната смърт беше пълна с примери за свещеници, които зарязвали хората си, отказвали да извършват погребения, заключвали се по църквите и манастирите или си плюели на петите и изчезвали вдън земя. В този момент тя се чудеше дали и тази статистика не е била объркана.
А дори и да измислеше начин да отведе всички, Еливис, която и докато се изповядваше, непрекъснато се обръщаше към вратата, щеше да остане да чака Гавин и съпруга си, сякаш бе сигурна, че това ще стане сега — когато снегът беше спрял.
— Отец Рош да го посрещне ли отиде? — обърна се тя към Киврин, когато свещеникът отиде до църквата да си остави нещата за причастието. — Скоро ще се върне. Няма съмнение, че първо е отишъл до Кърси да ги предупреди за чумата, а оттам дотук е само половин ден път. — След това накара Киврин да премести дюшека й пред вратата.
Докато Киврин пренареждаше пейките така, че течението да не бие право върху Еливис, писарят изведнъж нададе страшен вик и изпадна в спазми. Цялото му тяло се гърчеше, сякаш през него минаваше електрически ток, а лицето му се превърна в ужасна маска. Разраненото му око се беше вторачило право нагоре.
— Не му прави това! — извика Киврин, докато се опитваше да напъха лъжицата от бульона на Роузмунд между зъбите му. — Не изтърпя ли вече достатъчно?
Тялото му се сгърчи.
— Престани! — хлипаше Киврин. — Престани!
Изведнъж тялото на писаря се отпусна и тя бутна лъжицата между зъбите му. От ъгълчето на устата му се проточи тънка нишка черна слюнка.
„Умря“ — помисли си тя, но не можеше да повярва. Разраненото око беше полуотворено, а лицето — подпухнало и черно под наболата брада. Ръцете му бяха свити в юмруци. Въобще не можеше да го възприеме като човешко същество. Покри лицето му с един парцал, за да не го види Роузмунд.
— Умря ли? — попита Роузмунд и се надигна.
— Да — отвърна Киврин. — Слава Богу. — Тя се изправи. — Трябва да отида да кажа на отец Рош.
— Не искам да ме оставяш сама — каза Роузмунд.
— Майка ти е тук — обясни Киврин, — а също и синът на иконома, а и аз ще се забавя съвсем малко.
— Страх ме е…
„И мен“ — помисли си Киврин.
— Моля те, не ме оставяй — повтори Роузмунд.
— Трябва да кажа на отец Рош — повтори на свой ред Киврин, но седна между писаря и Роузмунд и изчака детето да заспи.
Отец Рош го нямаше нито в двора, нито в кухнята. Кравата на иконома беше застанала до кочината и дърпаше сламата по пода й, но като видя Киврин, тръгна след нея през поляната.
Икономът беше в двора на църквата и копаеше нов гроб. Вече беше потънал до гърди в прясната дупка. „Значи вече е разбрал“ — помисли си тя. Но това беше невъзможно. Сърцето й се разтуптя.
— Къде е отец Рош? — извика тя, но икономът нито отговори, нито вдигна поглед към нея. Кравата започна да я побутва с муцуна отзад.
— Махни се — каза й Киврин и хукна през поляната към иконома.
Гробът не беше в двора на църквата. Намираше се на поляната, малко след портата, а до него имаше още два в редичка. Твърдата като желязо пръст беше струпана на купчини до всеки гроб.
— Какво правиш? — попита го тя. — За кого са тия гробове?
Икономът метна една лопата пръст върху купчината. Замръзналите буци тропаха като камъни.
— Защо копаеш три гроба? — попита тя. — Кой е починал? — Кравата пак я побутна по рамото и Киврин я отпъди. — Кой е умрял?
Икономът заби лопатата в твърдата като желязо земя.
— Последните дни настъпиха, момче — каза той, а Киврин подскочи от страх, защото си даде сметка, че не я е разпознал в момчешките й дрехи.
— Това съм аз — Катрин — обясни му тя.
Той вдигна очи, кимна и каза:
— Настъпи краят на света. Съвсем скоро ще умрат и тези, които още не са. — И натисна лопатата с крак.
Кравата се опита да мушне глава под мишницата й.