— Господин Финч иска да знае също така дали ще искаш да ти се сложат ваксини против холера и тиф.
— Нямаме време — отвърна той. За чумната ваксинация също нямаше време. Киврин вече беше изкарала там повече от три седмици и всеки следващ ден рязко намаляваше шансовете й за оцеляване. А той самият също не знаеше как ще успее да накара лекарите да го изпишат.
Щом Колин си тръгна, той се обади на приятелката на Уилям и й каза, че иска да се види с лекуващия си лекар.
— Готов съм за изписване — каза Дануърти.
Тя се разсмя.
— Напълно съм възстановен — допълни той. — Тази сутрин минах десет пъти по коридора.
Тя поклати глава.
— Случаите на нови пристъпи при този вирус са изключително много. Просто не мога да поема този риск. — И тя му се усмихна. — Къде толкова ще ходите? Сигурна съм, че за каквото и да става въпрос, може да изтрае още една седмица без вас.
— Започва учебният семестър — каза той и веднага осъзна, че всъщност казва истината. — Моля ви, предайте на лекаря ми, че искам да се видя с него.
— Доктор Уордън ще ви каже същото, каквото ви казах и аз — обясни му тя, но очевидно беше предала съобщението, защото след следобедния чай лекарят дойде.
Очевидно беше от пенсионирания медицински персонал, който бяха привикали за нуждите на епидемията. Заразказва някаква дълга и безсмислена история за медицинските условия по време на Пандемията, след което каза с дрезгавия си старчески глас:
— По мое време държахме пациентите в болницата до пълното им възстановяване.
Дануърти въобще не се и опита да спори с него. Просто изчака, докато лекарят и Старшата се отдалечиха по коридора, разменяйки спомени за Стогодишната война, след което си закачи портативната система и отиде на обществения телефон до отделението за спешни случаи, за да чуе отчета на Финч.
— Старшата сестра не дава да ви се постави телефон в стаята — каза Финч, — но имам добри новини за чумата. Временен имунитет може да се получи чрез няколко инжекции стрептомицин, заедно с гама-глобулин и разширение на Т-клетките. На всичкото отгоре ваксинацията може да започне до дванайсет часа преди контакт с вируса на чумата.
— Чудесно — каза Дануърти. — Сега трябва да ми намериш лекар, който да ми я направи и да ме изпише. Млад лекар. И ми изпрати Колин. Готова ли е мрежата?
— Почти, сър. Получих необходимите разрешения за спускането и изтеглянето, а освен това намерих една дистанционна връзка. Тъкмо щях да я нося.
Той затвори и Дануърти се върна в стаята си. Не беше излъгал сестрата. Чувстваше се все по-силен с всяка изминала минута, макар че усещаше някакво стягане в долната част на ребрата, което се появи, докато си стигне до стаята. Там беше госпожа Гадсън, която се ровеше ненаситно в Библията, за да търси животинска чума, треска и хемороиди.
— Четете Лука, глава 11, стих 9 — нареди Дануърти.
Тя намери пасажа.
— „И Аз ви казвам: искайте и ще ви се даде — зачете тя и го изгледа подозрително, — търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори.“
Точно преди края на часовете за посещения се появи госпожа Тейлър с един шивашки метър в ръка.
— Колин ме изпрати да ви взема мерките — обясни тя.
— Старата вещица отвън не го пуска дори да лази по пода. — Тя уви метъра около кръста му. — Трябваше да я излъжа, че отивам да видя госпожа Пиантини. Вдигнете ръката настрани и я дръжте изпъната. — И тя пусна метъра по цялата дължина на ръката му. — Тя се чувства много по-добре. Може дори да успее да оздравее за „Когато най-сетне Спасителят дойде“ на Рембо, ще го свирим на петнайсети. Ще го направим за протестантската църква, нали разбирате, но от Националната служба по здравеопазването са им взели църквата, та господин Финч много мило ни предложи параклиса на „Балиол“. Кой номер обувки носите?
Тя записа всичките му мерки, предаде му, че Колин ще дойде на другия ден, и му каза да не се тревожи, защото мрежата била почти готова. След това излезе уж да посети госпожа Пиантини, но след няколко минути се върна с бележка от Бадри.
„Господин Дануърти, направих двайсет и четири теста на параметрите — пишеше Бадри. — Всичките двайсет и четири показват минимално отклонение: при единайсет от тях отклонението е по-малко от един час, а при пет — по-малко и от пет минути. В момента правя дивергенционни тестове, за да разбера за какво става въпрос.“
„Знам за какво става въпрос — помисли си Дануърти. — За Черната смърт. Функцията на отклонението е да предотвратява интеракции, които могат да променят историята. Петминутното отклонение означава, че не е имало анахронизми, никакви критични срещи, които континуумът не бива да допусне. Означавало е, че спускането е станало в ненаселена зона. Означавало е, че чумата е била минала оттам. И всички хора са били вече измрели.“