— Искам да се видя с Уилям — прекъсна я Дануърти.
— Тук? — разпени се тя. — В болницата?! — И затвори Библията — с всичка сила. — Не мога да позволя това. Все още има много случаи на зараза, а бедният Уили…
„Е в склада за чисто бельо с моята сестра“ — помисли си Дануърти.
— Предайте му, че искам да го видя колкото може по-скоро — допълни той.
Тя размаха Библията пред лицето му — със същия жест Мойсей сигурно беше изпратил мор над Египет.
— Смятам да докладвам на декана на Историческия факултет за вашето безочливо безразличие към положението на студентите ви — извика тя и изфуча навън.
Той я чуваше още дълго как се оплаква на някого в коридора — по всяка вероятност на сестрата, защото Уилям се появи почти незабавно, приглаждайки косата си.
— Трябват ми инжекции стрептомицин и гама-глобулин — каза Дануърти. — Освен това трябва да бъда изписан от болницата, както и Бадри Шодхури.
Уилям кимна.
— Знам. Колин ми каза, че ще се опитате да си върнете историчката. Знам една сестра…
— Сестрата не може да направи инжекция без лекарско предписание, а за изписването също ще трябва разрешение.
— Познавам едно момиче от деловодството. Докога искате да стане това?
— Колкото може по-скоро.
— Веднага се захващам. Може да ми отнеме два-три дни каза той и тръгна да излиза. — Веднъж засякох Киврин. Беше дошла в „Балиол“, за да се види с вас. Много е сладка, а?
„Не трябва да забравям да я предупредя за него — помисли си Дануърти и си даде сметка, че е започнал да вярва, че в крайна сметка може и да я спаси, въпреки всичко. — Дръж се — каза той, — идвам. Само още два-три дни.“
Прекара целия следобед в разходки по коридора, за да възстанови силите си. В отделението на Бадри на всяка врата без изключение беше сложен надпис ЗАБРАНЕНО АБСОЛЮТНО ВСЯКАКВО ПОСЕЩЕНИЕ, а всеки път когато Дануърти се приближеше, сестрата го фиксираше с воднистите си сини очи.
По едно време дойде Колин — чисто мокър и останал без дъх — с един чифт ботуши за Дануърти.
Поставила е охрана навсякъде — каза той. — Господин Финч ми каза да ти предам, че мрежата е готова, само дето не можел да намери хора за лекарския екип.
— Кажи на Уилям да го уреди — отвърна Дануърти. — В момента работи по въпроса за двете изписвания и за инжекциите.
— Знам. Занесох на Бадри бележка от него. Ей сега се връщам.
Обаче не се върна. Уилям също не се появи. Когато Дануърти се отправи към телефона, за да се обади в „Балиол“, сестрата го хвана по средата на пътя и го върна в стаята. А или засилената й охрана беше включила и госпожа Гадсън, или госпожа Гадсън още беше ядосана за спора за Уилям, но така или иначе не се появи през целия следобед.
Точно след следобедния чай се появи една доста красива сестричка, която Дануърти не беше виждал досега. Носеше спринцовка.
— Старшата сестра беше повикана за някакъв спешен случай — обясни тя.
— А това какво е? — попита Дануърти и посочи спринцовката.
Тя изписа нещо на клавиатурата на конзолата само с един пръст. Погледна монитора, удари още няколко клавиша, приближи се до леглото и каза:
— Стрептомицин.
Не изглеждаше нито нервна, нито припряна, което означаваше, че Уилям беше успял някак да получи разрешението. Впръска възголемичката спринцовка в системата му, усмихна му се и излезе. Беше оставила монитора включен. Дануърти стана и се приближи до екрана, за да прочете изписаното.
Беше неговата схема. Позна я, защото много приличаше на тази на Бадри и беше също толкова неразгадаема. Последните вкарани данни изглеждаха така: ICU 15802691 14-1-55 1805 150/RPT 1800CRS IMSTMC 4ML/q6h NHS40-211-7 M ААРЕНС.
Той седна на леглото. О, Мери!
Уилям сигурно се беше добрал до паролата й за влизане в системата, може би от приятелката си в деловодството, и я беше вкарал в компютъра. Деловодството явно съвсем изоставаше с работата си, потънало във всички бюрократични измишльотини около епидемията, и още не беше стигнало до смъртта на Мери. Някой ден щяха да открият грешката, макар че изобретателният Уилям вече без съмнение беше уредил изтриването й.
Дануърти разгледа схемата си и по-нагоре. На името на доктор Ааренс имаше данни до 08.01.55 година — денят, в който тя беше починала. Явно се беше грижила за него, докато е могла да си стои на краката. Нищо чудно, че сърцето й в един момент бе отказало.