— Не мога да намеря… — започна Дануърти.
Тя грабна чантата от ръцете му. Разпиляха се гирлянди, кутията на шала се отвори и той изпадна. Мери извади дамската си чанта, разкопча ципа й и измъкна голяма плоска аптечка. Отвори я и извади от нея тахиметрова гривна. Пристегна гривната около китката на Бадри и се обърна, за да види на монитора на аптечката данните за кръвното му налягане.
На Дануърти формата на вълната не му говореше нищо, а и от реакцията на Мери не можеше да си направи никакви изводи. Бадри не беше спрял да диша, сърцето му не беше спряло да бие, а нямаше наранявания, поне доколкото можеше да види Дануърти. Може би просто бе припаднал. Хората обаче не падаха така изведнъж, освен по книгите и видеофилмите. Значи беше или ранен, или болен. Когато нахълта в кръчмата, беше в почти шоково състояние. Дали не го беше блъснал някой велосипед като онзи, с който Дануърти едва се размина, и той не си беше дал сметка, че е ранен? Това можеше да е обяснение за неадекватното му поведение и особеното му вълнение.
Но не и за това, че бе излязъл без палто, че му беше казал, че трябва да дойде и че нещо не е наред.
Дануърти се обърна и погледна екрана на конзолата. Числата, които бяха танцували по него преди припадането на технолога, си бяха там. Дануърти не разбираше нищо от тях, но му се струваше, че фиксирането е съвсем нормално, а и самият Бадри беше казал, че Киврин е пропътувала пространството и времето по всички правила. Но нещо наистина не бе наред.
Мери потупваше с длани Бадри по раменете, отстрани по гръдния кош и по цялата дължина на краката. Клепките му потрепнаха, но очите му не се отвориха.
— Знаете ли дали Бадри има някакви проблеми със здравето?
— Той е технолог на господин Дануърти — отвърна Гилкрист обвиняващо. — От „Балиол“. — Думите му прозвучаха така, сякаш Дануърти носеше някаква отговорност за случилото се като например да е организирал припадъка на Бадри, за да саботира проекта на Гилкрист.
— Аз лично не съм чувал да има проблеми със здравето — отговори Дануърти. — Би трябвало да си е направил пълната серия сезонни ваксини в началото на семестъра.
Мери изглеждаше недоволна. Тя си сложи стетоскопа и преслуша сърцето на Бадри, провери отново кръвното му налягане и измери пулса му за втори път.
— И нямате сведения за епилептична симптоматика? Или диабет?
— Не — отвърна Дануърти.
— Някога да е използвал наркотици или незаконни ендорфини? — Но тя въобще не го изчака да й отговори, а отново натисна бутона на блипъра си. — Обажда се Ааренс. Пулс 110. Кръвно налягане 100 на 60. В момента правя кръвна картина. — Тя извади тампон от марля, почисти ръката без гривната и отвори някакъв друг пакет.
Наркотици или нелегални ендорфини. Да, това можеше да бъде обяснение за превъзбуденото му състояние, за обърканата му реч. Ако обаче беше използвал такива вещества, това щеше да излезе при проверката му в началото на семестъра, а освен това нямаше да успее да направи изключително сложните изчисления на мрежата. Нещо наистина не беше наред.
Мери дезинфекцира ръката на Бадри и пъхна една игла под кожата му. Клепачите му потрепнаха и той отвори очи.
— Бадри — каза Мери, — чуваш ли ме? — Тя бръкна в джоба на палтото си и извади яркочервена капсула. — Трябва да ти измеря температурата — каза тя и задържа капсулата пред устните му, но той не показа никакви признаци да я е чул.
Тя прибра капсулата в джоба си и започна да рови в аптечката.
— Кажи ми когато се появят данните от иглата — обърна се тя към Дануърти, докато вадеше всичко от аптечката, а след това го прибираше обратно. После заряза аптечката и се захвана с дамската си чантичка. — Мислех, че съм взела термометър.
— Данните — рече Дануърти.
Мери взе блипъра си и започна да съобщава някакви числа.
Бадри отвори очи.
— Трябва да… — каза той, но отново ги затвори. След това прошепна: — Студено ми е.
Дануърти си свали палтото, но то беше прекалено мокро, за да завие Бадри с него. Огледа се безпомощно, за да намери нещо по-подходящо. Ако това се беше случило преди заминаването на Киврин, щяха да използват дебелата й пелерина. Сакото на Бадри беше пъхнато под конзолата. Дануърти го измъкна и го метна върху него по дължина.
— Замръзвам — изстена Бадри и започна да се тресе.
Мери продължаваше да изрича някакви числа, но при тези думи погледна рязко към него.
— Какво каза?
Бадри продължи да си говори под носа, но накрая каза съвсем ясно:
— Боли ме глава.
— Главоболие — повтори след него Мери. — А вие ли ти се свят?
Той поклати едва-едва глава в знак на отрицание. После сграбчи ръката й и промълви: