Рош не се беше събудил, въпреки че беше изкрещял. Лицето му беше сгърчено от болка. Киврин го зави и той отново вирна колене, но този път не така рязко, а тя взе последната свещ и я запали пред статуята на света Катерина.
— Ей сега идвам — каза Киврин и излезе.
Дневната светлина я накара да премигне, макар че вече беше почти вечер. Небето беше мрачно, но подухваше слаб ветрец и навън беше като че ли малко по-топло, отколкото в църквата. Тя затича през поляната към плевнята.
Там имаше един остър нож. Беше го използвала, когато приготвяше багажа. Трябваше да го обгори, преди да цепне бубона. Трябваше да отвори подутия лимфен възел, преди да се е спукал. Бубоните в слабините бяха смъртоносно близко до бедрената артерия. Ако не го срежеше, всичката отрова щеше да влезе в кръвообращението. Трябваше да го цепне преди много часове.
Тя претича между плевнята и празната кочина и влезе в двора. Вратата на конюшнята зееше отворена и Киврин чу някакъв шум. Сърцето й подскочи.
— Кой е там? — извика тя и вдигна фенера.
Беше кравата на иконома. Вдигна глава и измуча.
— Нямам време — каза й Киврин, грабна ножа и побягна навън. Кравата я последва, люшкайки пренатежалото си виме, и замуча жално.
— Махни се — скара й се Киврин. Почти плачеше. — Трябва да му помогна, иначе ще умре. — Тя погледна ножа. Беше ужасно мръсен.
Отиде до кладенеца и вдигна кофата. На дъното й имаше не повече от два сантиметра вода, която на всичкото отгоре се беше покрила с тънка ледена корица. Не беше достатъчна дори да покрие ножа, а щеше да й отнеме много време да запали огън и да я чака да заври. Нямаше време за това. Бубонът може вече да се беше спукал. Трябваше й алкохол, но те бяха изразходвали всичкото вино, когато бяха сцепвали бубоните и давали причастие на умиращите. Киврин се сети за бутилката, която писарят си беше занесъл в моминската стая на Роузмунд.
Кравата я побутна.
— Не — каза Киврин категорично и влезе в господарската къща, вдигнала високо фенера.
В преддверието беше тъмно, но слънчевата светлина все пак се процеждаше през тесните прозорчета.
Плъховете дори не побягнаха. Просто вдигнаха глави към нея, поразмърдаха черните си уши и се върнаха към торбата с ябълките, която бе оставила на масата. Бяха десетина. Един се беше настанил на трикракото столче на Агнес с вдигнати лапки пред муцунката, сякаш се молеше.
Киврин постави фенера на пода и каза:
— Махайте се!
Дори не я погледнаха. Само този, който се молеше, я изгледа презрително.
— Махайте се! — извика тя и тропна с крак.
Те пак не се стреснаха кой знае колко. Два се скриха зад солницата, трети си изпусна ябълката и тя тупна на масата, търколи се и падна на накапания с лой под.
Киврин вдигна ножа над главата си.
— Махайте се! — И стовари ножа върху масата. Плъховете се разбягаха. — Тя блъсна ябълките на пода, те заподскачаха и се затъркаляха. Или от изненада, или от страх, но плъхът, който се беше молил върху столчето на Агнес, хукна право към нея. — Марш! — Тя хвърли ножа по него. Животинчето хукна обратно към столчето и се скри в мръсотията.
— Махайте се! — повтори Киврин и зарови лице в ръцете си.
— Муууу — обади се кравата от прага.
— Това е болест — прошепна Киврин разтреперана, без да сваля ръце от лицето си. — Никой не е виновен.
Взе ножа и фенера. Кравата се беше заклещила и мучеше жално.
Киврин се качи в моминската стая. Завесата на прозореца се беше откачила от едната страна. Балдахинът също се беше смъкнал. Под леглото се чуваше дращене, но Киврин въобще не обърна внимание на това. Раклата беше все още отворена, капакът й беше опрян на леглото, а вътре се виждаше сгънатата тежка пелерина на писаря.
Бутилката с вино се беше търкулнала под леглото, тапата беше паднала и от гърлото се точеше само тъничка лепкава нишка.
— Не! — проплака Киврин безнадеждно.
В църквата нямаше никакво вино. Всичкото беше отишло за причестяванията.
Тя изведнъж се сети за бутилката, която Рош й беше дал за коляното на Агнес. Мушна се под леглото и внимателно опипа, за да не я събори. Не помнеше колко вино беше останало вътре, но беше сигурна, че не бе използвала всичкото. Напипа я, взе я и я огледа.
Беше пълна почти до половината. Пъхна ножа в колана си, сложи бутилката под мишница, взе наметалото на писаря и слезе долу. Плъховете се бяха върнали при ябълките, но този път се разбягаха още щом заслиза по каменните стъпала.
Кравата блокираше безнадеждно пътя. Киврин остави всичко на пода, избута я и й каза: