— Кога беше…
Тя се намръщи и попипа челото му.
— Има треска.
— Нещо не е наред — каза Бадри и затвори очи. Ръката му пусна нейната и се стовари на пода.
Мери я повдигна, погледна отново данните и отново попипа челото му.
— Къде се е дянал проклетият термометър? — възкликна тя и пак зарови в аптечката си.
Блипърът иззвъня.
— Дойдоха — каза тя. — Отворете им. — После потупа Бадри по гърдите. — Ти само лежи и не мърдай.
Когато Дануърти отвори, пред вратата вече чакаха двама лекари — мъж и жена. Медицинските им чанти бяха големи колкото куфари.
— Трябва незабавно да бъде транспортиран — заяви Мери още преди да са успели да си отворят куфарите и се изправи. — Вкарайте носилката. Дайте ми и термометър и една банка сукроза.
— Мислех, че персоналът от двайсети век е проверен за наркотици и дорфини — каза Гилкрист.
Лекарят почти го изблъска от пътя си.
— Във факултета по медиевистика никога не бихме позволили… — почна Гилкрист, но спря, понеже трябваше да направи път на носилката.
— За случай на абстиненция ли става въпрос? — попита лекарят.
— Не — отговори Мери. — Къде е термометърът?
— Студено ми е — рече Бадри. — Трябва да…
— Какво трябва да направя? — попита Дануърти.
— Фиксирането…
— Раз, два — казаха двамата лекари в хор и го търкулнаха върху носилката.
— Джеймс, Гилкрист, и двамата трябва да дойдете с мен в болницата, за да попълните документите по приемането му — каза Мери. — Ще ми трябва и медицинският му картон. Единият може да се качи в линейката, другият да дойде както може.
Дануърти въобще не влезе в спор с Гилкрист за това кой да се качи в линейката. Направо се покатери вътре и седна до Бадри, който дишаше така тежко, сякаш сам мъкнеше носилката си.
— Бадри — рече Дануърти нетърпеливо, — ти каза, че нещо не е наред. За фиксирането ли става въпрос?
— Данните от фиксирането пристигнаха — отвърна Бадри и се намръщи.
Лекарят, който в този момент прикачваше към Бадри кабелите на един милион монитори, като че ли се ядоса.
— Да не би асистентът да е изчислил грешно координатите? Бадри, много е важно. Да не е направил грешка в координатите?
Мери също се качи в линейката.
— Като временно назначен ръководител мисля, че аз трябва да придружа пациента в линейката — достигнаха до Дануърти думите на Гилкрист.
— Чакаме ви в отделението за нещастни случаи на амбулаторията — каза Мери и затвори вратата. После се обърна към лекаря: — Намерихте ли вече термометър?
— Да — отвърна той. — 39,5 по Целзий. Кръвно налягане 90 на 55. Пулс 115.
— Имаше ли грешка в координатите? — не спираше да пита Дануърти.
— Готови ли сте? — попита шофьорът по вътрешното радио.
— Да — отвърна Мери. — Код едно.
— Направил ли е грешка Пухалски в пространствените координати?
— Не — отговори Бадри и сграбчи Дануърти за ревера.
— Тогава с отклонението ли има проблем?
— Трябва да… — каза Бадри. — Така се тревожа…
Сирената засвири и заглуши останалите му думи.
— Какво трябва? — опитваше се да надвика Дануърти воя на сирената, примесен с този на клаксона.
— Нещо не е наред — каза Бадри и отново изпадна в безсъзнание.
„Нещо не е наред.“ Трябваше да е отклонението. Като се изключеха координатите, това беше единственото, което можеше да се обърка при едно спускане, без да бъде анулирано самото спускане. А Бадри беше казал, че координатите за местонахождението са наред. За колко голямо отклонение обаче ставаше въпрос? Бадри му беше казал, че може да стигне до две седмици, и едва ли щеше да хукне гол към кръчмата, ако не ставаше въпрос за нещо повече. Колко повече? Месец? Три месеца? На Гилкрист пък беше казал, че предварителните изчисления показвали минимално отклонение.
Мери се промъкна покрай него и сложи ръка на челото на Бадри.
— Прибавете към разтвора натриев тиосалицилат — каза тя. — Джеймс, не ми се пречкай.
Дануърти се премести на пейката в задната част на линейката.
Мери отново взе блипъра си.
— Пълна кръвна картина, определяне на серотипа.
— Пиелонефрит? — възкликна лекарят, докато гледаше как се променят данните на монитора. Кръвно налягане 96 на 60. Пулс 120. Температура 39,5.
— Едва ли — отвърна Мери. — Няма никакви болки в коремната област, но с тая температура сигурно става въпрос за някаква инфекция.
Сирените изведнъж намалиха воя си и спряха. Лекарят започна да сваля някакви кабели от куките по стената.
— Пристигнахме, Бадри — каза Мери и го потупа по гърдите. — Ще те оправим за нула време.
Той не даде никакви признаци, че е чул. Мери придърпа одеялото чак до брадичката му и подреди кабелите върху гърдите му. Шофьорът отвори вратата със замах и издърпа носилката навън.