Дануърти си помисли, че говори само на него, но лекарите също я последваха по коридора.
— Тук — каза тя и отвори една врата. Влязоха. — На подноса има чай, а тоалетната е ей там.
— Кога ще мога да се видя с Бадри Шодхури? — попита Дануърти, като задържа вратата, та тя да не може да я затръшне под носа му.
— Първо ще се видите с доктор Ааренс — отвърна тя и все пак успя да затръшне вратата.
Лекарката се разположи в едното кресло с ръце в джобовете. Мъжът отиде да включи електрическия чайник.
Никой от двамата не беше задал никакъв въпрос на сестрата, докато вървяха по коридора, така че сигурно всичко това се правеше съвсем рутинно, макар че Дануърти въобще не можеше да си обясни защо лекарите ще искат да се виждат с Бадри. Нито пък защо въобще се намират тук.
Бяха в отделно крило, далече от спешното отделение. Столовете обаче бяха със също толкова убийствени за гръбнака облегалки, масичките бяха по същия начин обсипани с брошури, съдържащи уж развлекателни истории, същите станиолови гирлянди бяха преметнати навсякъде и бяха прикрепени със същите пластмасови бръшлянови клонки. Нямаше обаче прозорци, дори на вратата. Освен това помещението беше някак прекалено уютно, интимно — от онзи тип, в които обикновено се чакат лоши новини.
Дануърти седна, защото изведнъж се почувства адски изморен. Някаква инфекция. Кръвно налягане 96, пулс 120, температура 39,5. Единственият друг технолог в Оксфорд — някъде из Уелс, а секретарката на Бейсингейм на коледни покупки. А Киврин — някъде в 1320 година, на дни или седмици оттам, където би трябвало да се намира. Или пък месеци.
Лекарят сложи захар и мляко в една чаша и ги разбърка, докато чакаше водата в чайника да заври. Жената като че ли беше заспала.
Дануърти се вторачи в нея, замислен за отклонението. Бадри бе казал, че предварителните изчисления показват минимално отклонение, но те си бяха само предварителни. Беше казал също, че според него е много вероятно да се получи отклонение до две седмици, и в това имаше логика.
Колкото по-назад във времето пътуваше даден историк, толкова по-голямо ставаше средното отклонение. Спусканията в двайсети век обикновено се разминаваха само с няколко минути, а в осемнайсети век отклонението стигаше до няколко часа. „Магдален“, който и досега продължаваше да изпраща експедиции без хора в Ренесанса, обикновено получаваше отклонение от три до шест дни.
Това обаче бяха само средни стойности. Отклонението беше различно при различните хора и всяко спускане си беше до голяма степен непредвидимо. Веднъж се беше получило отклонение от четиридесет и осем дни в деветнайсети век, а в необитаеми области често не се получаваше изобщо никакво отклонение.
Освен това много често големината му беше спорна, някак капризна. Когато през двайсетте години бяха правили първите проверки за отклонението през двайсети век, той беше застанал в празния вътрешен двор на „Балиол“ и беше спуснат в два през нощта на четиринайсети септември 1956 година с отклонение само три минути. Когато обаче го изпратиха отново в два часа и осем минути, отклонението беше от почти два часа, при което се пльосна върху един студент, който се промъкваше в общежитието след бурна нощ.
Киврин можеше да се намира и на шест месеца от точката, в която трябваше да се появи, без да има ни най-малка представа кога точно е срещата й с екипа. А Бадри сигурно беше дотърчал в кръчмата, за да му каже да я върнат.
Мери влезе все още с палтото на гърба си и Дануърти се изправи и попита:
— Какво става с Бадри? — Всъщност се страхуваше от отговора.
— Нищо ново — отвърна тя. — Трябва ни номерът на здравната му осигуровка, а освен това не можем да намерим в архивите на „Балиол“ здравния му картон.
Посивялата и коса отново се беше разрошила, но иначе Мери си изглеждаше също толкова енергична, колкото и когато бяха обсъждали с Дануърти студентите му.
— Той не се води към колежа — обясни Дануърти. — Технолозите се назначават към колежите, но официално са наети от университета.
— Тогава здравният му картон трябва да е в регистратурата. Добре. Знаеш ли дали е пътувал извън Англия през последния месец?
— Преди две седмици ходи на теренно проучване през деветнайсети век в Унгария. Оттогава си е в Англия.
— Да го е посещавал някой роднина от Пакистан?
— Той няма роднини. Трето поколение. Откри ли какво му е?
— Къде са Гилкрист и Монтоя? — попита тя, все едно не го беше чула.
— Ти каза на Гилкрист, че ще се срещнем тук. Когато ме доведоха, още го нямаше.
— А Монтоя?
— Тя си тръгна веднага след спускането.