— В момента всички линии са заети. Моля, опитайте да се свържете по-късно.
Дануърти се обади в „Балиол“ — първо на пропуска, след това и в кабинета си. Никой не вдигна. Финч сигурно беше завел американците в Лондон, за да чуят Биг Бен.
Гилкрист стоеше до него и чакаше да се освободи телефонът. Латимър се опитваше да включи електрическия чайник. Лекарката се беше пробудила от дрямката си и отиде да му помага.
— Свършихте ли с телефона? — попита Гилкрист строго.
— Не — отвърна Дануърти и отново опита да намери Финч. Никой не вдигна и този път.
Той затвори.
— Искам да върнете технолога си в Оксфорд, за да прибере Киврин. Веднага. Преди да е напуснала мястото на спускането.
— Вие искате? — възкликна Гилкрист. — Мога ли да ви напомня, че това спускане се прави от Медиевистиката, а не от вас?
— Няма никакво значение кой го прави! — Дануърти полагаше максимални усилия да си сдържа нервите. — Практика на университета е да анулира всяко спускане, при което се появи и най-малкият проблем.
— Мога ли също така да ви напомня, че единственият ни проблем при това спускане дойде оттам, че вие не бяхте проверили както трябва технолога си за употреба на дорфини. — Той посегна към телефона. — Аз ще реша дали въобще и кога трябва да бъде анулирано това спускане.
Телефонът иззвъня.
— Гилкрист слуша — каза Гилкрист. — Момент, моля. — И подаде слушалката на Дануърти.
— Господин Дануърти! — Беше Финч, физиономията му беше разтревожена. — Слава Богу! Звъня ви от всички телефони по пътя. Няма да повярвате колко неприятности имам.
— И аз имам работа — прекъсна го Дануърти преди Финч да се впусне в подробности за всичките си проблеми. — Слушай внимателно. Искам да отидеш в канцеларията и да вземеш папката с трудовите договори на Бадри Шодхури. Трябва на доктор Ааренс. Обади й се. Тя е тук, в амбулаторията. Непременно поискай да предадеш информацията лично. Тя ще ти каже какво точно й трябва от документите.
— Да, сър — каза Финч, който вече беше взел бележник и молив и си записваше всичко.
— Веднага след това отиваш в Ню Колидж и намираш отговорника на горните курсове. Предай му, че трябва спешно да говоря с него и му дай този телефон. Кажи му, че е много важно и че трябва на всяка цена да намерим Бейсингейм. Трябва незабавно да се върне в Оксфорд.
— Мислите ли, че ще може да дойде, сър?
— Какво искаш да кажеш? Да се е получавало някакво съобщение от него? Да не би да му се е случило нещо?
— Доколкото знам, не.
— Ами тогава разбира се, че ще може да дойде. Нали е на риболов, а не някъде, където се следва график. След като говориш с отговорника на горните курсове, разпитай всички служители от персонала и студентите, които мернеш. Все някой трябва да знае къде можем да намерим Бейсингейм. Междувременно се опитай да разбереш дали някой от технолозите е в Оксфорд.
— Да, сър — каза Финч. — Ами американките какво да ги правя?
— Предай им, че много съжалявам, че не мога да се видя с тях, но ме е задържало нещо изключително важно. Нали трябва да тръгнат за Ели в четири?
— Трябваше, но…
— Но какво?
— Ами, сър, заведох ги да видят Грейт Том и църквата „Олд Марстън“ и какво ли още не, но когато се опитах да ги заведа в Ифли, ни задържаха.
— Задържаха ли ви? — възкликна Дануърти. — Кой?
— Полицията, сър. Издигнали са барикади. И американките много се разстроиха за концерта с камбаните.
— Барикади? — отново възкликна Дануърти.
— Да, сър, на шосе A4158. Да ги настаня ли в „Салвин“, сър?
— Нищо не разбирам — каза Дануърти. — За какво са ви спрели?
— Заради карантината — отвърна Финч. — Бих могъл да ги настаня и във „Фишер“. Отоплението е спряно за ваканцията, но пък могат да си напалят камините.
Върнах се на мястото на спускането. Намира се на известно разстояние от пътя. Ще издърпам каретата на пътя, за да има по-големи шансове да ме видят, но ако през следващия половин час не се появи никой, смятам да стигна пеша до Скендгейт. Локализирах го благодарение на камбаните за вечерната молитва.
Изпитвам доста осезателно ефекта от разликата във времето. Главата ме боли ужасно и непрестанно ме побиват тръпки. Симптомите са доста по-неприятни, отколкото ме предупредиха Бадри и доктор Ааренс. Особено главоболието. Радвам се, че селцето не е далеч.
5.
Карантина, разбира се! Лекарят, изпратен да доведе Монтоя, всичките въпроси на Мери за Пакистан и всички те затворени в тази изолирана, обзаведена с най-необходимото стая, чиято врата се охраняваше от сестрата. Разбира се.