„Всеки, с когото е имал някакъв контакт“ — беше казала Мери.
Той я погледна — тя държеше китката на Гилкрист и съсредоточено вкарваше някакви данни в една таблица. Дали щеше да се опита да вземе кръвна проба и да измери температурата на всички изброени? Та това беше невъзможно. Бадри беше блъснал, докоснал, издишал покрай десетки хора по пътя до „Брейзноуз“. Нито Дануърти, нито самият Бадри щяха да си спомнят някой от тях. Без никакво съмнение той беше влязъл в контакт със също толкова или дори повече хора и на път за кръчмата, а всеки един от тях с колко ли още се е срещнал след това из препълнените с хора магазини?
Той записа: „Огромен брой купувачи и минувачи по улицата(?)“, тегли една черта и се опита да си припомни други ситуации, в които беше присъствал Бадри. Дануърти го помоли да се заеме с мрежата само преди два дни, когато разбра от Киврин, че Гилкрист се кани да използва Пухалски.
Когато Дануърти му се обади, Бадри току-що се беше върнал от Лондон. Киврин беше прекарала този ден в болницата за последните си прегледи и това беше добре — не можеше да е имала контакт с него, а преди това той беше ходил до Лондон.
Във вторник Бадри беше дошъл да се види с Дануърти, за да му каже, че е проверил изчисленията на асистента и че въобще е направил пълна проверка на системите. Дануърти не си беше в офиса по това време и той му беше оставил бележка. Киврин беше дошла в „Балиол“ също във вторник, за да му покаже костюма си, но това беше станало сутринта. Бадри беше написал в съобщението си, че е прекарал цялата сутрин около мрежата. Киврин пък беше казала, че следобеда ще се вижда с Латимър в „Бодлейън“. Можеше обаче след това да се е върнала при мрежата или пък да бе ходила там преди да му покаже костюма си.
Вратата се отвори и сестрата въведе Монтоя. Терористичното й яке и дънките й бяха мокри. Значи продължаваше да вали.
— Какво става? — обърна се тя към Мери, която тъкмо слагаше етикетче на епруветката с кръвта на Гилкрист.
— Изглежда — отвърна Гилкрист, като притисна един памучен тампон към ръката си и стана, — че господин Дануърти не се е погрижил ваксините на технолога му да бъдат проверени внимателно преди да се захване с мрежата, и сега той е в болницата с температура 39,5. Очевидно е прихванал някаква екзотична треска.
— Треска ли? — възкликна Монтоя с нескрита изненада. — 39,5 не е ли твърде малко?
— По Фаренхайт е 103 градуса — поясни Мери и пъхна епруветката на мястото й. — По всяка вероятност инфекцията на Бадри е заразна. Трябва да направя няколко изследвания, а ти ще трябва да запишеш всичките си контакти, както и тези на Бадри.
— Окей — рече Монтоя, седна на стола, който Гилкрист току-що беше освободил, и си свали якето. Мери почисти вътрешната страна на ръката й и взе нова епруветка и игла за еднократна употреба. — Да свършваме. Трябва да се връщам в дупката си.
— Не можеш — каза Гилкрист. — Нищо ли не си чула още? В момента сме под карантина благодарение на безотговорността на Дануърти.
— Карантина ли? — Тя подскочи и иглата въобще не можа да улучи ръката й. Вестта, че може да се зарази от някаква болест, беше минала покрай ушите й, но тази за карантината направо се заби в мозъка й. — Трябва да се върна — каза тя на Мери умолително. — Да не искате да кажете, че трябва да остана тук?
— Докато получим резултатите от кръвните тестове — обясни Мери, докато се опитваше да намери подходяща вена.
— И колко време ще отнеме това? — попита Монтоя, като се помъчи да погледне часовника си, въпреки че Мери държеше ръката й. — Човекът, който ме доведе, не ми позволи дори да покрия разкопката и да изключа нагревателите, а навън вали като из ведро. Цялата дупка ще се напълни с вода.
— Докато взема кръв от всички ви и направя тестове за съдържанието на антитела — отвърна Мери и Монтоя, изглежда, осъзна какво й казват, защото веднага изпъна ръка и спря да я мърда. Мери напълни една епруветка и с нейната кръв, измери й температурата и закрепи една гривна на ръката й. Дануърти я наблюдаваше и се чудеше дали казва истината. Тя не каза, че Монтоя може да си тръгне след като се получат резултатите от кръвните тестове, а веднага след като се предадат кръвните проби. И тогава какво? Дали щяха да ги закарат в изолаторни помещения заедно или поотделно? Или щяха да им дадат някакви лекарства? Или да им направят още изследвания?