— Обади се пак на станцията — каза той, подаде й телефона и й каза номера. — Кажи им, че влакът му е тръгнал от „Марбъл Арч“ в един. Аз пък ще накарам Мери да се обади на племенничката си. Може Колин вече да се е върнал.
После излезе в коридора, отиде при телефона и набра номера на „Балиол“. Имаше макар и малък шанс Колин все пак да е стигнал до кабинета на Мери. Дануърти щеше да изпрати Финч първо там, а ако Колин не беше там — и до станцията. В тази бъркотия сам човек едва ли щеше да се справи с откриването на Колин.
— Да? — каза женски глас.
Дануърти се намръщи и погледна номера, който се беше появил на екрана. Беше си правилен.
— Търся господин Финч от колежа „Балиол“.
— В момента не е тук — отвърна жената със съвсем отчетлив американски акцент. — На телефона е госпожа Тейлър. Какво да му предам?
Това сигурно беше някоя от майсторките по биене на камбани. Беше по-млада, отколкото беше очаквал, трийсетинагодишна, и изглеждаше доста изящна за човек, който бие камбани.
— Предайте му да се обади на Дануърти в амбулаторията веднага щом се върне.
— Дануърти — записа си името тя. — Господин Дануърти, вие ли сте този, заради когото стоим тук като заложници?
На този въпрос не можеше да се даде приемлив отговор. Въобще не трябваше да звъни в общежитието.
— Националната служба по здравеопазването налага временни карантини в случаите на неидентифицирани болести. Става въпрос за предпазна мярка. Извинявам се за неприятностите. Дал съм инструкции на секретаря си да се погрижи за вашето удобство, а ако има нещо, което аз мога да направя за вас…
— Да направите нещо за нас? Можете да ни закарате до Ели. Хората ми трябваше да изнесат концерт в осем часа в тамошната катедрала. Утре пък трябва да бъдем в Норич, за да възвестим раждането на Иисус на Бъдни вечер.
Той нямаше намерение да й съобщава, че на другия ден няма да бъдат в Норич.
— Сигурен съм, че в Ели вече знаят за създалата се ситуация, но за мен ще е удоволствие да се обадя в катедралата и да обясня…
— Да обясните? А ще може ли да ми обясните и на мен самата?! Не съм свикнала да ми отнемат гражданските права просто ей така. В Америка никой не си позволява да ти казва къде можеш да отидеш и къде не можеш.
„И в резултат на този начин на мислене над трийсет милиона американци умряха по време на Пандемията“ — помисли си той.
— Мога да ви уверя, госпожо, че карантината е наложена единствено за ваша безопасност и че за всичките ви ангажименти за концерти ще бъдат назначени нови дати. Междувременно „Балиол“ ще бъде много щастлив да ви приеме като свои гости. Нямам търпение лично да се видя с вас. Мълвата за изключителните ви способности дойде до нас много преди вашето пристигане.
„А ако това беше вярно — помисли си той, — щях да ти кажа, че Оксфорд е под карантина още когато научих, че ще идвате.“
— Не е възможно да се насрочва нова дата за посрещане на Бъдни вечер. Трябваше да изсвирим нов коледен концерт — „Чикагски минорен сюрприз“. Управителният съвет на катедралата в Норич разчита на нас и ние…
Той натисна вилката. Вероятно Финч беше в канцеларията и търсеше медицинския картон на Бадри, но Дануърти нямаше намерение да рискува да се натресе на някой друг майстор по биене на камбани. Той потърси номера на „Регионален транспорт“ и започна да го набира.
Вратата в дъното на коридора се отвори и се показа Мери.
— Опитвам се да се свържа с дирекцията на „Регионален транспорт“ — каза той, докато набираше последните няколко цифри, след което й подаде слушалката.
— Няма нужда, всичко е наред — каза тя. — Успях да се свържа с Дирдри. Влакът на Колин е бил спрян в Бартън и пътниците били върнати в Лондон. Тя тъкмо тръгваше към „Марбъл Арч“ да го посрещне. — Мери въздъхна. — Май не беше много доволна, че синът й се връща. Възнамеряваше да прекара коледните празници с новото семейство, което е наела за прислуга, и не искаше той да й се мотае из краката. Ще трябва обаче да се примири. Аз лично се радвам, че той няма да пострада от цялата тази работа тук.
— Толкова ли е ужасна ситуацията?
— Току-що получихме резултатите от предварителните изследвания. Миксовирус от тип А. Грип.
Дануърти беше очаквал нещо много по-лошо — зараза от Третия свят или някакъв ретровирус. Беше боледувал от грип по времето, когато още нямаше антивирусни ваксини. Беше се чувствал ужасно, сякаш цялата кръв беше нахлула в главата му, имаше треска и го болеше цялото тяло. Оправи се с малко повече почивка и течности.
— В такъв случай ще вдигнат ли карантината?
— Не, докато не получим медицинския картон на Бадри — отвърна тя. — Продължавам да се надявам, че е пропуснал последната си серия антивирусни ваксини. Ако обаче не е така, ще трябва да потърсим източника.