— Но това е най-обикновен грип.
— Ако има само лека антигенна промяна, с една или две единици, тогава е обикновен грип — поправи го тя. — Ако обаче промяната е голяма, става въпрос за инфлуенца, което вече е съвсем друго. Испанската грипна епидемия през 1918 година е била миксовирус. От нея са загинали двайсет милиона души. Вирусите мутират през няколко месеца. Антигените на повърхността им се променят, за да не може да ги разпознае имунната система. Заради това са необходими сезонните ваксини. Те обаче не могат да предпазят организма от промяна с много единици.
— И сега става въпрос точно за такова нещо?
— Съмнявам се. Големи мутации стават през десет-двайсет години. Мисля, че е много по-вероятно Бадри да си е пропуснал сезонните ваксини. Знаеш ли дали е бил на някое теренно проучване в началото на семестъра?
— Не знам. Може и да е бил.
— Ако е бил, може просто да е забравил да си ги направи. В такъв случай в момента има обикновения зимен грип.
— Ами Киврин? Тя дали си е направила сезонните ваксини?
— Да. Както и всички видове антивирусни ваксини плюс разширяване на Т-клетките. Тя е в пълна безопасност.
— Дори ако е инфлуенца?
За част от секундата Мери се поколеба.
— Ако е била изложена на действието на вируса единствено чрез Бадри тази сутрин, тогава е в пълна безопасност.
— А ако се е видяла с него и преди това?
— Ако ти отговоря на този въпрос, само ще се притесняваш, а съм сигурна, че няма основания за това. — Тя си пое дъх. — Разширяването и антивирусните ваксини бяха направени така, че имунната й система да е в пика си в началото на спускането.
— Но Гилкрист изтегли спускането с два дни напред — каза Дануърти унило.
— Аз нямаше да й позволя да тръгне, ако мислех така, нали?
— Обаче не си си помислила, че може да е изложена на действието на инфлуенца, преди да тръгне.
— Така е, но това не променя нищо. Тя има частична имунизация, а и дори не сме сигурни, че е имала контакт с вируса. Бадри почти не се е доближавал до нея.
— Ами ако е била изложена преди това?
— Знаех си, че не трябва да ти казвам — въздъхна Мери. — Повечето миксовируси имат инкубационен период от дванайсет до четиридесет и осем часа. Дори да е имала контакт с вирусоносител преди два дни, имунната й система е била достатъчно ефикасна да попречи на размножаването на вируса по такъв начин, че да предизвика у нея нещо повече от някои минимални симптоми. Сигурна съм обаче, че не става въпрос за инфлуенца. — Тя го потупа по ръката. — Освен това забравяш парадоксите. Ако е имала контакт с вирусоносител, тя самата щеше да бъде силно заразна и мрежата нямаше да я пусне.
Мери беше права. През мрежата не можеха да минават болести, ако имаше и най-малката вероятност жителите на епохата, в която се отива, да се заразят. Парадоксите нямаше да позволят това. Мрежата нямаше да се отвори.
— Каква е вероятността хората от 1320 година да имат имунитет? — попита той.
— За вирус от наше време? Почти никаква. Възможните единици на мутация са хиляда и осемстотин. Трябва хората от онова време до един да са имали същия вирус, за да са абсолютно недосегаеми.
Недосегаеми!
— Искам да се видя с Бадри — каза той. — Когато дойде в кръчмата, той каза, че нещо не е наред. Продължи да го повтаря през целия път до болницата.
— Нещо наистина не е наред — каза Мери. — Той има сериозна вирусна инфекция.
— Или пък знае, че е заразил и Киврин. Или пък не е получил данните от фиксирането.
— Той каза, че ги е получил. — Тя го изгледа със съчувствие. — Май е безсмислено да те убеждавам да не се тревожиш за Киврин. Видя как аз реагирах за Колин. Говоря сериозно обаче като ти казвам, че и двамата са в пълна безопасност. Киврин е на много по-сигурно място в момента, дори да е сред всичките главорези и крадци, дето не ти излизат от главата. Няма да й се налага поне да се занимава с правилата за карантина на Националната служба по здравеопазването.
Той се усмихна.
— Нито пък с американски майстори по биене на камбани. По онова време Америка още не е била открита. — И той посегна към дръжката на вратата.
В този момент вратата в другия край на коридора се отвори с трясък и през нея нахълта една огромна жена с куфар.
— Ето ви и вас, господин Дануърти! — провикна се тя. — Търсих ви къде ли не.
— Тази да не е някоя от твоите майсторки по биене на камбани? — попита Мери.
— Още по-зле — отвърна Дануърти. — Това е госпожа Гадсън.