Не можеше обаче да я помръдне и на сантиметър. Който и да беше стоял между дърветата, за да я наблюдава, знаеше, че каретата е била тук. Може дори да я беше видял как се появява, как изплува от искрящия въздух като творение на някой алхимик. Ако наистина беше станало така, той по всяка вероятност вече беше побягнал към кладата, която според Дануърти хората по това време държаха в постоянна готовност. Още нещо обаче беше сигурно, ако нещата стояха така — той щеше да възкликне нещо, дори да е само „Леле!“ или „Боже Господи!“, а освен това тя щеше да чуе пукането на съчките под краката му.
Той обаче не беше побягнал, което означаваше, че не я е видял как се появява от нищото. Беше попаднал на нея след това — една жена, която по необясним начин лежи насред гората до разбитата карета — и какво ли си бе помислил? Че е била нападната на пътя, но после е била довлечена тук, за да бъдат скрити следите от нападението?
Тогава обаче защо не й се беше притекъл на помощ? Защо беше стоял мълчалив като дъбовете наоколо достатъчно дълго, че да остави дълбока следа, след което се беше махнал? Може би си бе помислил, че е мъртва. Тогава сигурно се бе изплашил от непокътнатото й тяло. Чак до петнайсети век хората бяха вярвали, че злите духове незабавно населват всяко тяло, което не е погребано както се полага.
А може би беше отишъл за помощ в някое от селцата, които беше видяла — може би дори Скендгейт — и вече идваше насам, следван от половината жители с факли в ръце.
В такъв случай тя трябваше да остане тук и да изчака завръщането му. Трябваше дори отново да легне. Когато дойдеха хората, щяха да приказват и тя щеше да получи информация. Всъщност такъв беше първоначалният й план. Ами ако се върнеше сам или пък с приятели, които да нямат никакво намерение да й помогнат?
Мисленето й бе затормозено. Главата й сякаш щеше да се пръсне. Тя разтърка челото си и то започна да пулсира. И й беше толкова студено! Въпреки подплатата от заешка кожа пелерината въобще не топлеше. Как са могли да оцелеят хората през Малката ледникова епоха само с подобни пелерини? Ами зайците как бяха оцелели?
По отношение на студа поне можеше да направи нещо. Можеше да събере дърва и да запали огън, а ако човекът, който беше оставил следата, се върнеше с лоши намерения, можеше да го задържи на разстояние с някоя горяща главня. Ако пък беше тръгнал, за да доведе помощ, и не можеше да се ориентира на връщане, огънят щеше да го насочи към нея.
Тя отново обиколи полянката, този път да събере дърва и съчки. Дануърти я беше накарал да се научи как да пали огън без прахан и кремък.
— Гилкрист да не би да иска да обикаляш из Средните векове посред зима, без да знаеш как се пали огън? — беше казал той вбесен, а тя беше защитила Гилкрист с думите, че Медиевистиката не очаква тя да прекара толкова дълго на открито. От друга страна би трябвало да си дадат сметка колко може да е студено.
От съчките ръцете й замръзнаха, а всеки път когато се наведеше, умираше от болка в главата. В крайна сметка престана да се навежда, а приклекна и зарови из тъмното за счупени клонки, като държеше главата си изправена. Болката поутихна, но не много. Може би се чувстваше така, защото й беше студено. Може би и главоболието, и задъхването бяха резултат от студа. Трябваше на всяка цена да запали огън.
Съчките бяха леденостудени и влажни. Сигурно въобще нямаше да се запалят. Листата също щяха да са подгизнали до такава степен, че да не може да ги използва за подпалка. Трябваха й сухи съчки и остра пръчка. Тя остави дървата и се върна при каретата.
Откъм разбитата страна имаше няколко строшени дъски, които можеше да използва за подпалки. Тя се наведе, за да откърти най-долната, и за малко не се строполи, останала без дъх от внезапен световъртеж. Започна да й се повдига.
— Най-добре е да легнеш — каза тя на глас.
Първо поседна, като се придържаше за каретата, за да не загуби равновесие.
— Доктор Ааренс — рече тя, едва поемайки си дъх, — трябва да измислите нещо против последиците от разликата във времето. Направо е ужасно.
Ако полегнеше за малко, може би световъртежът щеше да мине, а после щеше да напали огън. Нямаше обаче да успее да го направи, без да се наведе, но дори от самата мисъл за подобно движение започна да й се повдига отново.
Тя вдигна качулката си и затвори очи, но я заболя дори от това простичко движение, което като че ли съсредоточи цялата болка в главата. Нещо не беше наред. Това просто не можеше да бъде реакция на организма й на разликата във времето. Трябваше да има само няколко слаби симптома, които да се изпарят до час-два от пристигането й, а не да се влошават. Леко главоболие, беше казала доктор Ааренс, и леко неразположение. Не беше споменала обаче нищо нито за повдигане, нито за леденостудени тръпки.