— Костно шипче ли? — възкликна Дануърти, загледан как кръвта на медичката се стича в епруветката.
— Направихме го така, за да изглежда като нещо нормално, в случай че бъде открито. — И тя поглади китката си точно над палеца.
Лекарката стана и си спусна ръкава, а Мери направи знак на Дануърти, разопакова едно ново мониторче, сложи го на китката на му и му даде да лапне един термометър.
— Предайте на секретаря да ми се обади на този номер, веднага щом се върне — завърши Гилкрист и затвори телефона.
Монтоя веднага го грабна, набра един номер и каза:
— Здрасти. Можеш ли да ми кажеш периметъра на карантината? Искам да разбера дали Уитни е вътре. Дупката ми е там. — Не беше ясно с кого говори, но очевидно отговорът беше отрицателен. — Ами тогава с кого мога да говоря за промяна на периметъра? Много е спешно.
„Всички се грижат за техните си «спешни» неща — помисли си Дануърти, — но никой не дава и пет пари за Киврин. Е, какво има да се тревожат за нея? Записващото й устройство е направено така, че да прилича на костно шипче, за да не им изглежда странно на хората от четиринайсети век, когато решат да й отсекат ръцете преди да я изгорят на кладата.“
Мери премери кръвното му налягане, после го боцна с иглата.
— Ако телефонът въобще някога се освободи — каза тя, докато му залепяше цитопласта и се опитваше да привика Гилкрист, който беше застанал до Монтоя с нетърпеливо изражение, — можете да се обадите на Уилям Гадсън и да го предупредите, че майка му ще е при него много скоро.
— Да — каза Монтоя. — Номера на Националния тръст.
— После затвори и записа цифрите на една брошура.
Телефонът иззвъня. Гилкрист вече почти беше стигнал до Мери, но скочи и го грабна преди Монтоя да успее да помръдне. Слуша секунда, после каза:
— Не. — И с надменен вид го подаде на Дануърти.
Обаждаше се Финч. От канцеларията.
— Намери ли медицинските документи на Бадри? — попита Дануърти.
— Да, сър. Полицията е тук. Опитват се да намерят достатъчно място, където да вкарат всички задържани, които не са от Оксфорд.
— И искат да ги настаним в „Балиол“ — допълни Дануърти.
— Да, сър. Колко да им кажа, че можем да поемем?
Мери се беше изправила с епруветката на Гилкрист в ръка и се опитваше да даде знак на Дануърти.
— Изчакай малко, моля те — каза Дануърти и закри слушалката с ръка.
— Искат да приютите задържани ли? — попита го Мери.
— Да — отвърна той.
— Недей да им даваш всичките си помещения. Може би ще ни трябва място за нещо като лазарет.
Дануърти махна ръка от слушалката и продължи:
— Кажи им, че могат да запълнят „Фишер“ и колкото свободни места са останали в „Салвин“. Ако още не си разпределил камбанаджийките, се опитай да ги сгъстиш в минимален брой стаи. Кажи им, че от амбулаторията на полицията са помолили да използват „Бълкъли-Джонсън“ като спешно отделение. Каза, че си намерил здравните документи на Бадри, нали?
— Да, сър. Скъсах се от търсене. Секретарят ги беше сложил под Бадри, запетая, Шодхури, а американките…
— Намери ли номера на здравната му осигуровка?
— Да, сър.
— Давам ти доктор Ааренс — каза веднага Дануърти, преди Финч отново да се е впуснал в многословните си излияния за майсторките по биене на камбани. — Можеш да й дадеш директно информацията.
Мери сложи една лепенка на ръката на Дануърти, а от другата страна прикрепи едно мониторче за температурата.
— Свързах се с Ели, сър — продължи обаче Финч. — Информирах ги за отлагането на концерта и се отнесоха с голямо разбиране, но американките продължават да се сърдят.
Мери си довърши работата с данните на Латимър, свали ръкавиците и се приближи до Дануърти, за да вземе слушалката.
— Финч? Доктор Ааренс е на телефона. Прочети ми номера на Бадри.
Дануърти й подаде страницата си за „вторични данни“ и молив, тя записа номера, след което помоли Финч да й прочете документите на Бадри за ваксинациите му. Направи си куп записки, от които Дануърти не разбираше нищо.
— Някакви анормални реакции или алергии? — Настъпи пауза, след която тя каза: — Добре, не. До останалото мога да се добера по компютъра. Ще ти се обадя, ако имам нужда от допълнителна информация. — И тя подаде слушалката на Дануърти. — Пак иска да говори с теб.
— Въобще не им харесва, че ги задържаме тук — каза Финч. — Госпожа Тейлър заплашва, че ще ни съди за насилствено прекъсване на договора.
— Бадри кога е минал през серия от антивирусни ваксини за последен път?
На Финч му отне доста време да се рови в купа документи.
— А, ето го, сър. Четиринайсети септември.