Сестрата вкара една количка, на която беше подредена вечерята.
— „С добро ни вино напои добрият домакин“ — каза Латимър. Първите му думи през целия следобед.
Докато се хранеха, Гилкрист осведоми Латимър за плановете си да изпрати Киврин да наблюдава последиците от Черната смърт.
— Общоприетото схващане на историците е, че тя е разстроила напълно средновековното общество — говореше той, докато нарязваше, бифтека си, — но моите изследвания ме навеждат на мисълта, че тя е имала по-скоро прочистващ, отколкото катастрофален ефект.
„От гледната точка на кого обаче?“ — попита наум Дануърти, докато се чудеше защо се бавят толкова. Чудеше се дали наистина обработват кръвните проби, или просто чакат някой от тях да се строполи на пода, за да могат да разберат какъв е инкубационният период на вируса.
Гилкрист се обади още веднъж в Ню Колидж и помоли да го свържат със секретарката на Бейсингейм.
— Няма да я намерите — обясни му Дануърти. — Прекарва коледните празници с дъщеря си в Девъншир.
Гилкрист се направи, че не го чува.
— Да. Трябва да й предам съобщение. Опитвам се да се свържа с господин Бейсингейм. Много е спешно. Току-що изпратихме една историчка в четиринайсети век, но „Балиол“ не са си направили труда да проверят както трябва технолога, който отговаряше за мрежата. В резултат той се е заразил с някакъв вирус. — Той затвори телефона. — Ако господин Шодхури е пропуснал и една от необходимите антивирусни ваксини, ще ви държа лично отговорен, Дануърти.
— През септември му е направена пълната серия — отговори Дануърти.
— Имате ли доказателство за това? — попита Гилкрист.
— Дали е преминал през мрежата? — попита лекарката.
Всички, дори и Латимър, се обърнаха и я погледнаха стъписани. До момента, в който заговори, тя като че ли беше изпаднала в дълбок сън с напълно отпусната на гърдите глава и скръстени ръце, в които стискаше формулярите за контактите.
— Казахте, че сте изпратили някого в Средните векове — обясни тя с войнствен тон. — Преминал ли е?
— Не ви раз… — започна Гилкрист.
— Вирусът — каза тя. — Възможно ли е да е преминал през машината на времето?
Гилкрист погледна нервно Дануърти.
— Това не е възможно, нали?
— Не е — отвърна Дануърти. Беше очевидно, че Гилкрист си няма понятие от парадоксите на континуума или стринговата теория. Въобще не му беше мястото начело на факултета, па макар и временно. Той дори не знаеше как функционира мрежата, с която така лековерно беше изпратил Киврин в миналото. — Вирусът не може да премине през мрежата.
— Доктор Ааренс каза, че индиецът е единственият случай — каза лекарката. — А вие — и тя посочи Дануърти — казахте, че му е направена пълна серия ваксини. Ако си е направил цялата антивирусна серия, не би могъл да прихване болест, освен ако не е внесена отнякъде другаде. А Средните векове са били пълни с болести, нали? Едрата шарка и чумата?
— Сигурен съм, че Медиевистиката е взела всички предпазни мерки срещу подобна възможност и… — каза Гилкрист.
— Възможност да премине някой вирус през мрежата няма — прекъсна го Дануърти гневно. — Континуумът пространство-време не позволява това.
— Вие изпращате през мрежата хора — настояваше тя.
— А вирусът е много по-малък от човека.
Дануърти беше чул този аргумент за последен път през първите години на използването на мрежите, когато теорията още не беше съвсем ясна.
— Уверявам ви, че сме взели всички предпазни мерки — каза Гилкрист.
— През мрежата не може да премине нищо, което може да промени хода на историята — обясни Дануърти с вперен в Гилкрист поглед. Този човек само подстрекаваше лекарката с празните си приказки за предпазни мерки и вероятности. — Радиация, токсични вещества, микроби — нито едно от тях никога не е минавало през мрежата. Ако са налице при стартирането, тя просто не се отваря.
Лекарката продължаваше да гледа подозрително.
— Мога да ви уверя… — започна отново Гилкрист, но в този момент влезе Мери.
Носеше куп листове в най-различни цветове. Гилкрист веднага скочи.
— Доктор Ааренс, има ли някаква възможност вирусната инфекция, от която страда господин Шодхури, да е минала през мрежата?
— Не, разбира се — отвърна тя и се намръщи така, сякаш самото задаване на подобен въпрос беше нелепо.
— Първо на първо, през мрежата не могат да минават болести. Това ще наруши парадоксите. Второ на второ, ако това наистина е станало, а то не може да стане, Бадри трябва да се е заразил за по-малко от час след влизането й, което означава, че вирусът трябва да е с инкубационен период по-кратък от един час. Това е абсолютно невъзможно. Но ако бе станало така, а то не може да стане, досега всички щяхте да сте на легло — тя погледна часовника си, — защото вече са минали три часа от момента, в който сте имали допир с вируса. — Тя започна да събира формулярите.