— Надявам се да бъда информиран своевременно за развитието на нещата — каза Гилкрист. — Ще се свържа с Бейсингейм и ще му предам, че трябва да се върне спешно, за да поеме ситуацията в свои ръце. — Той се врътна и излезе, но трябваше да задържи вратата и да изчака Латимър, който се беше навел за два изпуснати листа.
— Мога ли да ви помоля утре сутрин да доведете Латимър? — каза Мери, докато прелистваше списъците с контактите. — Сигурно ще забрави, че трябва да е тук в седем.
— Искам да видя Бадри — каза Дануърти.
— Лабораторията на „Брейзноуз“ — каза тя. Четеше формулярите: — Кабинетът на декана в „Брейзноуз“. Лабораторията в „Брейзноуз“. Никой ли не се е срещал с Бадри на друго място освен при мрежата?
— В линейката на път за насам той каза, че „нещо не е наред“ — настоя Дануърти. — Може да е имало отклонение. Ако е по-голямо от една седмица, Киврин няма да има никаква представа кога да дойде за срещата.
Мери не отговори. Продължи да прелиства списъците с все по-намръщена физиономия.
— Трябва да се уверя, че не е имало никакви проблеми с фиксирането — продължи да упорства Дануърти.
Тя вдигна поглед и каза:
— Отлично. Тия списъци няма да ни свършат никаква работа. Има страшно много празноти в местонахождението на Бадри през последните три дни. Единствено той може да ни каже къде е бил и с кого се е срещал. — И тя тръгна към коридора. — Оставила съм при него една сестра да му задава въпроси, но той мълчи. Може пък на теб да каже нещо.
Тя поведе Дануърти по коридора, спря до асансьора и каза в микрофончето му:
— Партер, моля. — След това се обърна към Дануърти. — Идва в съзнание само за по няколко минути. Може да ти отнеме цялата нощ.
— Няма значение — каза Дануърти. — И без това няма да мога да се отпусна, докато не разбера, че Киврин е преминала успешно през мрежата.
Качиха се два етажа с асансьора, минаха по един коридор и през врата, на която пишеше: „ВЛИЗАНЕТО ЗАБРАНЕНО. ИЗОЛАТОР“. Точно до вратата, от вътрешната страна, седеше една медицинска сестра, вперила поглед в монитора пред себе си.
— Ще вкарам господин Дануърти да се види с господин Шодхури — каза Мери. — Ще ни трябват предпазни костюми. Как е той?
— Температурата му пак се повиши — 39,8 — отговори сестрата и им подаде предпазните костюми: комплекти от хартиени престилки, които се завързваха отзад, шапки, импрегнирани маски, които беше абсурд да се поставят над шапките, пликове, които трябваше да се сложат върху обувките, и импрегнирани ръкавици. Дануърти направи грешката да си сложи най-напред ръкавиците, след което му трябваше едва ли не цял час да развие престилката и да си нагласи маската.
— Трябва да му задаваш точно определени въпроси — каза Мери. — Попитай го какво е правил тази сутрин от момента, в който е станал, дали е прекарал нощта с някого, къде е закусил, кой е бил там и все от тоя род. Щом има толкова висока температура, можеш да си сигурен, че е много неадекватен. Може да се наложи да задаваш въпросите по няколко пъти. — Тя отвори вратата на стаята.
Всъщност не беше точно стая — вътре имаше място колкото да се побере едно легло и едно малко походно столче, а не нормален стол. Стената зад леглото беше покрита с екрани и всякакви устройства. На другата стена имаше прозорец с перде и още техника. Мери хвърли бегъл поглед към Бадри, след което се захвана с дисплеите.
Дануърти също погледна екраните. На най-близкия имаше десетки числа и букви. На последния ред пишеше: ICU4320691 22-12-54 1803 200/RPT 1800CRS IMJPCLN 200MG/q6h NHS40-211-7 M ААРЕНС — очевидно това бяха лекарските предписания.
По другите екрани също танцуваха стотици редове и колони от цифри, но нито една от тях не му говореше нищо, с изключение на едно число по средата на малък екран, втори отдясно наляво. Там пишеше: „Темп.: 39,9“. Боже Господи!
Бадри лежеше с извадени над завивките ръце, на свивките и на двете бяха вкарани иглите на системи, закачени високо над главата му. Едната система беше поне от пет банки. Беше със затворени очи, а лицето му изглеждаше някак изтъняло и прозрачно, сякаш от сутринта беше свалил няколко килограма. Тъмната му кожа беше придобила странен лилав оттенък.
— Бадри — каза Мери и се наведе над него, — чуваш ли ни?
Той отвори очи и ги погледна, без да дава каквито и да било признаци, че ги е познал, което вероятно се дължеше много повече на предпазните им костюми и маските им, отколкото на вирусната му инфекция.