Ставаше все по-тъмно. Дануърти слушаше трополенето на дъждовните капки и камбанния звън на всеки четвърт час от „Св. Хилда“ и малко по-далечната „Иисус Христос“. Медицинската сестра мрачно го осведоми, че смяната й е свършила. Малко след това влезе една доста по-дребничка и жизнерадостна русокоса сестра, която носеше инициалите, типични за стажуващите студенти, и провери системите на Бадри и данните по екраните.
Бадри ту идваше в съзнание, ту отново се унасяше. При всяко поредно идване в съзнание изглеждаше все по-изтощен и все по-неспособен да отговаря на въпросите на Дануърти.
Дануърти обаче продължаваше безмилостно да пита. Коледният купон се беше състоял в Хедингтън. След него Бадри беше отишъл в някаква кръчма. Не можа да си спомни името й. В понеделник през нощта беше работил в лабораторията по проверката на изчисленията на Пухалски. По обяд се беше върнал от Лондон. С метрото. Положението беше невъзможно. Всички пътници, всички на купона, всички, с които се беше срещал в Лондон. Никога нямаше да могат да ги намерят и да им вземат проби, дори Бадри да знаеше кои са.
— Тази сутрин как стигна до „Брейзноуз“? — попита Дануърти, когато Бадри излезе от унеса си за пореден път.
— Сутрин? — възкликна Бадри и обърна поглед към спуснатата завеса. Сигурно си беше помислил, че вече е сутрин. — Колко съм спал?
Дануърти не знаеше как да отговори на този въпрос. Цялата вечер той ту беше заспивал, ту се беше събуждал.
— Сега е десет часът — отговори той, като погледна часовника си. — Докарахме те в болницата в един и половина. Тази сутрин ти се погрижи за мрежата. Изпрати по нея Киврин. Спомняш ли си кога започна да ти става зле?
— Коя дата сме? — рече изведнъж Бадри.
— Двайсет и втори декември. Тук си само от няколко часа.
— Годината — каза Бадри и се опита да седне. — Коя година сме?
Дануърти погледна нервно екраните. Температурата на Бадри беше 40 градуса.
— 2054-та — отвърна той и се наведе над Бадри, за да го успокои. — Двайсет и втори декември.
— Дръпни се — рече Бадри.
Дануърти се изправи и отстъпи няколко крачки от леглото.
— Махни се — повтори Бадри. Надигна се още малко и огледа стаята. — Къде е Дануърти? Трябва да говоря с него.
— Ето ме, Бадри. — Дануърти направи една крачка към леглото, но после спря, за да не го изплаши отново.
— Какво искаш да ми кажеш?
— Знаеш ли къде може да е? — попита Бадри. — Ще му предадеш ли тази бележка?
Той му подаде някаква въображаема бележка и Дануърти си даде сметка, че може би преживява отново вторник следобед, когато беше дошъл в „Балиол“.
— Трябва да се връщам при мрежата. — Той погледна въображаемия си часовник. — Отворена ли е лабораторията?
— За какво искаше да говориш с господин Дануърти? — попита Дануърти. — Нещо за отклонението ли?
— Не. Махни се! Ти ще я изпуснеш. Капака! — Очите му горяха от трескав огън. — Какво чакаш? Иди и го доведи.
Влезе сестрата-стажантка.
— Бълнува — каза Дануърти.
Тя огледа бързо Бадри, после се обърна към екраните. На Дануърти му изглеждаха заплашителни с всичките нови и нови цифри, които се появяваха лудешки по тях, но сестрата като че ли не се впечатляваше чак толкова. Просто ги провери и спокойно започна да оправя системите на Бадри.
— Хайде сега да си легнем, става ли? — каза тя, без дори да го поглежда, и за най-голяма изненада той се подчини.
— Мислех, че си си тръгнала — каза й той и се отпусна на възглавницата. — Слава Богу, че си тук. — И отново припадна.
Сестрата сякаш и не забеляза. Просто продължаваше да оправя банките.
— Припадна — рече Дануърти.
Тя кимна и започна да вика нови данни по екраните. Почти не поглеждаше Бадри, който изглеждаше смъртноблед въпреки мургавата си кожа.
— Не мислите ли, че трябва да повикате лекар? — попита Дануърти и в този момент вратата се отвори и влезе една жена в защитен костюм.
Тя също не погледна Бадри, а провери мониторите и попита:
— Някакви индикации за плеврални симптоми?
— Цианоза и студени тръпки — отговори сестрата.
— Какво му давате?
— Миксабравин.
Лекарката свали едни слушалки от стената и започна да ги разплита.
— Храчене на кръв?
Сестрата поклати глава.
— Студено — изпъшка Бадри. Нито една от двете не му обърна никакво внимание. Бадри започна да се тресе. — Не го изпускай. Беше от китайски порцелан, нали?