— Чудесно — рече Дануърти, затвори и се опита да се свърже с Андрюс. Даваше заето.
Стажантката му върна очилата и нов комплект предпазно облекло. Дануърти го облече, като този път положи усилия да сложи маската преди шапката и да остави ръкавиците за най-накрая. Въпреки това пак му отне невероятно много време да се справи с тежката задача. Надяваше се, че сестрата ще е много по-бърза, ако Бадри реши да повика за помощ.
Върна се при него. Бадри продължаваше да спи неспокойно. Дануърти погледна екрана. Температурата беше станала 39,4.
Болеше го глава. Той си свали очилата и разтри слепоочията си. След това седна на столчето и погледна таблицата с контакти, която беше съставил досега. Трудно можеше да се нарече таблица, защото беше пълна с липсващи данни. Името на кръчмата, където беше отишъл Бадри след купона. Къде точно беше ходил в понеделник вечер. А също и понеделник следобед. Беше се върнал от Лондон по обяд, а Дануърти му се беше обадил, за да го помоли да поеме мрежата, в два и половина. Къде беше ходил през тези два часа и половина?
Освен това къде беше ходил вторник следобед, след като беше дошъл в „Балиол“’и беше оставил бележка, че е направил проверка на цялата система на мрежата? В лабораторията ли се беше върнал? Или беше отишъл в някое друго бистро? Дали се беше виждал с някого в „Балиол“. Когато му се обадеше Финч, за да му разкаже последните новини около американските майсторки по камбаните и тоалетната хартия, щеше да му каже да разпита всички в колежа дали някой се е виждал с Бадри.
Вратата се отвори и влезе стажантката, опакована в нов комплект предпазно облекло. Дануърти автоматично погледна екраните, но не видя никаква съществена промяна. Бадри продължаваше да спи. Сестрата вкара няколко цифри на екрана, провери банките и пооправи завивките в единия край. После каза:
— Без да искам ви подслушах, докато говорехте по телефона. Споменахте някоя си госпожа Гадсън. Зная, че е много невъзпитано, но мога ли да попитам дали това случайно не е майката на Уилям Гадсън?
— Да — отвърна Дануърти изненадано. — Уилям е студент в „Балиол“. Познавате ли го?
— Приятели сме — обясни тя и се изчерви така, че пролича дори под маската й.
— Аха — рече той и се зачуди кога въобще Уилям намира време да чете Петрарка. — Майката на Уилям е тук, в болницата — каза той, защото почувства, че трябва да я предупреди, макар и да не знаеше в качеството й на каква точно я предупреждава. — Май е дошла да поседи при него за Коледа.
— Тук? — възкликна сестрата и се изчерви още повече.
— Но нали има карантина!
— Пристигнала е с последния влак от Лондон — обясни Дануърти малко раздразнено.
— Уилям знае ли?
— Моят секретар се опитва да го осведоми — отвърна той, като си премълча за младата дама в Шрусбъри.
— В момента е в „Бодлейън“ — каза тя. — Чете Петрарка.
И излезе, явно за да се обади в „Бодлейън“.
Бадри се размърда и прошепна нещо, което Дануърти не успя да разбере. Изглеждаше зачервен, дишането му беше затруднено.
— Бадри? — каза Дануърти.
Бадри отвори очи и попита:
— Къде съм?
Дануърти огледа екраните. Температурата му беше спаднала с половин градус и като че ли беше малко повече на себе си отпреди.
— В болницата — отвърна той. — Припадна в лабораторията на „Брейзноуз“, докато се оправяше с мрежата. Спомняш ли си?
— Спомням си, че се чувствах странно — рече Бадри. — Беше ми много студено. Дойдох до кръчмата да ви кажа, че съм получил данните от фиксирането… — На лицето му се появи странно, изплашено изражение.
— Каза ми, че нещо не е наред — обясни Дануърти. — Какво? Нещо с отклонението ли?
— Нещо не е наред — повтори Бадри. Опита се да се повдигне и да се подпре на лакът. — На мен какво ми е?
— Болен си — отвърна Дануърти. — Хванал си грип.
— Болен? Никога не съм бил болен. — Той се помъчи да седне. — Умряха, нали?
— Кой е умрял?
— До един са измрели.
— Виждал ли си се с някого, Бадри? Много е важно да ми кажеш. Някой друг има ли същия вирус?
— Вирус ли? — възкликна той явно с облекчение. — Вирус ли имам?
— Да. Нещо като грип. Не е смъртоносен. В момента ти дават антимикробни медикаменти, а освен това всеки момент ще пристигне аналогова проба. Ще се справиш за нула време. Имаш ли представа от кого си го хванал? Някой друг има ли същия вирус?
— Не. — Той се отпусна на възглавницата. — Мислех си… А! — И той погледна притеснено Дануърти и допълни с отчаян глас. — Нещо не е наред.
— Какво? — Дануърти се пресегна към звънеца. — Какво не е наред?