— Бадри се блъсна в нея на път за лабораторията — каза Дануърти.
— Сигурен ли си? — попита Мери.
Той посочи приятелката й, която беше седнала и попълваше формулярите.
— Познах я по чадъра.
— По кое време стана това? — попита Мери.
— Не мога да кажа точно. Някъде около един и половина.
— Какъв точно беше контактът? Бадри докосна ли я?
— Направо връхлетя върху й — отвърна Дануърти, като се опитваше да си спомни цялата сцена с подробности. — Блъсна се в чадъра, след това й се извини, а тя му се разкрещя. Той вдигна чадъра и й го подаде.
— Да е кашлял или кихал през това време?
— Не мога да ти отговоря.
Подкараха носилката към отделението за спешни случаи. Мери стана и каза:
— Сложете я в изолатора.
Приятелката на пациентката се изправи и изпусна формулярите.
— В изолатора ли? — възкликна тя изплашено. — Какво й е?
— Елате с мен, моля — каза й Мери и я отведе, за да й вземе кръвна проба, като нареди да напръскат чадъра с дезинфектиращ разтвор. Дануърти дори не успя да, я попита дали да я чака, или не. Обърна се за помощ към регистраторката, но после се отпусна уморено на един стол до стената. На съседния стол имаше една брошурка, която се казваше: „Ползата от пълноценния нощен сън“.
Вратът го болеше от унеса му на малкото столче в стаята на Бадри, очите отново бяха започнали да го щипят. Помисли си, че ще е добре да се върне при него, но не беше сигурен дали ще има сили да облече още един предпазен костюм. Освен това въобще не му се искаше да събужда Бадри, за да го попита кой още ще бъде докаран на носилка в отделението с температура 39,9.
Във всеки случай нямаше да е Киврин. Беше четири и половина. Бадри се беше блъснал в жената с лавандуловия чадър в един и половина. Това означаваше инкубационен период от петнайсет часа, а преди петнайсет часа Киврин беше напълно защитена.
Мери се върна със свалена шапка и увиснала на врата маска. Косата й беше разрошена, а самата тя изглеждаше толкова изтощена, колкото се чувстваше Дануърти.
— Изписваме госпожа Гадсън — обърна се тя към регистраторката. — Трябва да дойде отново тук в седем, за да й вземем кръвна проба. — След това се приближи към стола на Дануърти и се усмихна. — Съвсем бях забравила. Беше доста разстроена. Заплаши, че ще ме съди за незаконно задържане.
— Сигурно ще се разберат чудесно с моите майсторки по камбаните. Те пък ме заплашват със съд заради едностранно прекратяване на договора.
Мери прокара ръка през разрошената си коса.
— Получихме данните за идентификацията на вируса от Световния център по грипа. — Тя се изправи енергично, сякаш изведнъж й бяха дошли нови сили. — Бих пийнала чашка чай. Хайде.
Дануърти погледна регистраторката, която се беше вторачила в тях с интерес, и стана.
— Можете да ме намерите в чакалнята пред операционната — каза Мери на регистраторката.
— Да, доктор Ааренс — отвърна тя. — Извинете, но подочух нещичко от разговора ви и…
Мери замръзна на място.
— Казахте, че ще изписвате госпожа Гадсън, а след това ви чух да споменавате името на Уилям — та се зачудих дали въпросната госпожа не е случайно майката на Уилям Гадсън.
— Да, защо? — рече Мери изненадано.
— Вие приятелка ли сте му? — попита Дануърти, зачуден дали и тя ще се изчерви като русокосата стажантка.
Изчерви се.
— Доста се сближихме през тази ваканция. Той остана в колежа, за да чете Петрарка.
— И заради още няколко неща — каза Дануърти и докато регистраторката се занимаваше с изчервяването си, избута Мери покрай надписа: ВЛИЗАНЕТО ЗАБРАНЕНО. ИЗОЛАТОР, след което продължиха по коридора.
— Какво означава всичко това? — попита тя.
— Болнавият Уилям се справя сам доста по-добре, отколкото очаквахме — каза той и отвори вратата на чакалнята.
Мери щракна лампата, взе чайника, разклати го и изчезна с него в тоалетната. Дануърти седна. Някой беше взел подноса с кръвните проби, но чантата на Мери не беше помръдната от средата на стаята. Той се наведе и я премести до столовете.
Мери се върна с чайника и го включи. После попита:
— Успя ли да откриеш нещо за контактите на Бадри?
— Ако въобще може да се каже така. Снощи е ходил на някакъв коледен купон в Хедингтън. И на отиване, и на връщане е ползвал метрото. Лошо ли е положението?
Мери разпечата две пакетчета чай и ги пусна в чашите.
— Има само едно мляко на прах за жалост. Имаш ли представа дали наскоро е имал някакви контакти с хора от Щатите?
— Не. Защо?