— Ще болезка — извика Агнес, а преводачът последва с „ще ме…“, след което отново имаше пауза. Преводачът вероятно правеше паузите, за да може Киврин да чуе истинската дума и сама да се опита да отгатне значението. Идеята не беше лоша, но с намесите си той само й пречеше и Киврин не успяваше да чуе въпросните думи. Ако преводачът решеше да прави това всеки път, когато не разпознаеше някоя дума, Киврин щеше да си има много ядове.
— Ще ме болезка — изхлипа Агнес и избута ръката на майка си от удареното си коляно. „Ще ме болка“ — прошепна преводачът и Киврин въздъхна с облекчение, че е успял все пак да измисли нещо, макар че „болка“ не беше точно глагол.
— Как падна? — попита Еливис, за да отвлече вниманието на Агнес от нараненото коляно.
— Беше хукнала по стълбата — отвърна вместо нея Роузмунд. — Искаше да ти каже, че… е дошъл.
Преводачът отново направи пауза, но този път Киврин чу думата. Гавин — което вероятно беше съществително собствено, а преводачът очевидно беше стигнал до същото заключение, защото в момента, когато Агнес извика: „Аз щях да кажа на майка, че Гавин е дошъл“, преводачът вече бе в състояние да включи фразата в контекста.
— Аз щях да кажа — разплака се Агнес вече с пълно гърло и зарови лице в майка си, която веднага се възползва от възможността и й превърза коляното.
— Ами кажи ми де — успокои я тя.
Агнес поклати глава и продължи да плаче.
— Слагаш превръзката много хлабаво, снахо — намеси се възрастната жена.
На Киврин превръзката й изглеждаше съвсем добре сложена и според нея всеки следващ опит да бъде стегната повече щеше да доведе до нови писъци. Старицата продължаваше да държи гърнето. Киврин се чудеше защо не отива да го изхвърли.
— Шшт, шшт — каза Еливис, докато люлееше нежно детето и го галеше по гърба. — Много ще се радвам ти да ми кажеш.
— Гордостта води до падение — рече възрастната жена, категорично решена пак да разплаче момиченцето. — Сама си си виновна, че си паднала. Не е трябвало да тичаш по стълбите.
— Гавин на бяла кобила ли пристигна? — попита Еливис.
Бяла кобила? Киврин се зачуди дали пък Гавин не е името на човека, който я беше качил на коня си и я беше довел в това имение.
— Не — отвърна Агнес с тон, който показваше, че майка й си е направила шега. — Яздеше черния си жребец Гринголет. Дойде до мен и ми каза: „Уважаема лейди Агнес, искам да говоря с майка ви.“
— Роузмунд, сестра ти е пострадала заради твоята небрежност — рече старата жена. Тя не беше успяла да разстрои Агнес и явно се беше насочила към друга жертва. — Защо не си я наглеждала?
— Бродирах — отвърна Роузмунд, обръщайки поглед към майка си за подкрепа. — Мейзри трябваше да се грижи за нея.
— Мейзри излезе да посрещне Гавин — рече Агнес и седна в скута на майка си.
— И да се занася с конярчето — допълни възрастната жена, после се приближи до вратата и извика: — Мейзри!
Мейзри. Точно това име беше извикала и преди. Преводачът вече дори не правеше пауза, когато се натъкваше на лични имена. Киврин не знаеше коя е Мейзри — може би някоя слугиня, но ако се съдеше по развитието на нещата, Мейзри щеше да си изпати. Възрастната жена беше категорично решена да си намери жертва, а в случая Мейзри беше идеална за тази цел.
— Мейзри! — извика тя отново и името проехтя в помещението.
Роузмунд отиде и застана до майка си.
— Гавин ни поръча да ти кажем, че моли да дойде и да говори с теб.
— Той долу ли чака? — попита Еливис.
— Не. Отиде до църквата, за да говори с отец Рок за милейди.
Гордостта води към падението. Преводачът очевидно беше започнал да се разколебава. Може би отец Ролф или пък отец Питър. Но в никакъв случай отец Рок.
— Защо е отишъл да говори с отец Рок? — попита възрастната жена, която току-що се беше върнала в стаята.
Киврин се опита да чуе истинската дума под влудяващия шепот на превода. Рош. Френската дума за „камък“. Отец Рош.
— Може би се е натъкнал на нещо ново за милейди — отговори Еливис и погледна към Киврин. За първи път някой въобще показваше, че не са забравили за присъствието й в стаята. Киврин незабавно затвори очи, за да си мислят, че спи, и да продължат да я обсъждат.
— Тази сутрин Гавин тръгна да търси разбойниците — обясни Еливис. Киврин отвори съвсем леко очи. Еливис вече не я гледаше. — Може пък да ги е открил. — Тя се наведе и завърза висналите връзки на ленената шапчица на Агнес. — Агнес, идете с Роузмунд до църквата и предайте на Гавин, че ще говорим с него в залата. Дамата в момента спи. Не трябва да я безпокоим.