— Намерихте ли нещо, което може да ни осведоми за самоличността на тази дама? — попита Еливис предпазливо.
— Не — отвърна той. — Всичките й неща са обрани, а конете — отвлечени. Надявах се, че тя ще може да ни каже нещо за нападателите си — колко са били и от каква посока са дошли.
— Страхувам се, че тя не може да ви каже нищо — обясни Еливис.
— Да не би да е глухоняма? — попита той и се премести, при което Киврин успя да го види.
Въобще не беше толкова висок, колкото си го спомняше, а на дневна светлина косата му изглеждаше по-малко червена, дори русолява, но лицето му си беше също толкова добродушно както в момента, когато я беше качил на коня си. На черния си жребец Гринголет.
След като я беше открил на поляната. Той не беше главорезът — тя сама беше сглобила образа на главореза от виденията в бълнуването си и страховете на господин Дануърти, както беше измислила и белия кон и коледните песнопения. Освен това сигурно тълкуваше погрешно реакциите на Еливис, също както когато я накараха да използва гърнето.
— Не е глухоняма, но говори на някакъв странен език, който не разбирам — обясни Еливис. — Опасявам се, че от нараняването й се е замъглил умът. — Тя се приближи до леглото, Гавин я последва. — Уважаема госпожо, доведох ви Гавин — помощника на съпруга ми.
— Добър ден, милейди — рече Гавин бавно и прекалено членоразделно, сякаш смяташе Киврин за глуха.
— Той ви намери в гората — обясни Еливис.
„Къде точно в гората?“ — помисли си Киврин отчаяно.
— Радвам се да видя, че раните ви оздравяват — каза Гавин, като изговаряше внимателно всяка дума. — Можете ли да ми кажете нещо за хората, които ви нападнаха?
„Не знам дали въобще мога да ви кажа нещо“ — помисли Киврин, изплашена, че ако заговори, той няма да разбере нито думица. Но той трябваше да я разбере! Само той знаеше къде е мястото на спускането.
— Колко бяха? — попита Гавин. — На коне ли бяха?
„Къде ме намерихте?“ — помисли Киврин. Изговаряше наум думите така внимателно, както беше направил Гавин. Изчака преводача да сглоби цялото изречение, заслушана внимателно в интонацията; сравняваше я с уроците на господин Дануърти.
Гавин и Еливис чакаха и я гледаха съсредоточено. Тя си пое дълбоко дъх.
— Къде ме намерихте?
Двамата се спогледаха — неговият поглед бе изненадан, а нейният сякаш казваше: „Виждате ли?“
— И онази нощ говореше така — каза Гавин. — Тогава си помислих, че е от нараняването.
— И аз така мисля — съгласи се Еливис. — Свекърва ми предполага, че е от Франция.
Той поклати глава.
— Не говори на френски — Той се обърна отново към Киврин. — Милейди, от друга страна ли идвате?
„Да — помисли си Киврин, — от друга страна и единственият начин да се върна, е от мястото на спускането, а само ти знаеш къде е то.“
— Къде ме намерихте? — попита отново тя.
— Всичките й вещи бяха отмъкнати — каза Гавин, — но каретата й беше добра изработка и имаше много сандъци.
Еливис кимна.
— Според мен е от благородническо потекло и хората й ще я търсят.
— В коя част на гората ме намерихте? — попита за трети път Киврин, вече по-високо.
— Май я притесняваме — каза Еливис, наведе се към Киврин и я погали по ръката. — Спокойно. Починете си.
— И се отдалечи от леглото. Гавин я последва и попита:
— Ще заповядате ли да доведа от Бат лорд Гийом?
Еливис отстъпи, както беше направила при влизането му, сякаш се страхуваше от него. Но нали бяха стояли заедно до леглото, а ръцете им почти се бяха докосвали! Бяха си говорили като стари приятели. Тая враждебност сигурно идваше от нещо друго.
— Да доведа ли съпруга ви? — пак попита Гавин.
— Не — отвърна Еливис, свела поглед към ръцете си. — Моят господар си има достатъчно грижи и освен това не може да потегли преди да е приключила работата на съда. Нали ви нареди да стоите при нас и да ни пазите.
— Тогава, докато решите да потеглите, аз ще се върна на мястото, където е била нападната тази дама, и ще продължа да претърсвам.
— Добре — съгласи се Еливис, без да го поглежда. — В бързината може пък и да са оставили някоя следа, която да ни каже нещо за нея.
„Мястото, където е била нападната тази дама“ — заповтаря си Киврин наум, като се опитваше да чуе думите под шепота на преводача и да запомни произношението. „Мястото, където съм била нападната.“