— Господин Дануърти, мога ли само да ви напомня…
— Че това е проект на „Брейзноуз“, а не на „Балиол“? За това сте адски прав. Ако се осъществяваше от факултета на двайсети век, щяхме да се опитаме да предотвратим нараняване на историка си, а не сами да го окъпваме в кръв. Искам да говоря с Бадри. Искам да разбера дали е проверил още веднъж изчисленията.
Устните на Гилкрист отново се изкривиха.
— Господин Дануърти, господин Шодхури може да е вашият специалист по мрежите, но спускането е мое. Мога да ви уверя, че съм се погрижил за всички възможни предпазни мерки…
— Това е просто драскотина — намеси се и Киврин. — Въобще не боли. Всичко е наред, повярвайте. Моля ви, господин Дануърти, не се притеснявайте. Идеята да съм ранена си беше моя. Нали казахте колко беззащитна е била жената през Средните векове, и ми се стори подходящо да изглеждам много по-слаба, отколкото съм всъщност.
„Каквото и да правиш, не можеш да изглеждаш по-беззащитна, отколкото си“ — помисли си Дануърти.
— Ако се направя, че съм в безсъзнание, ще мога да чуя какво си говорят за мен, а освен това няма да ми задават въпроси, защото ще е очевидно, че…
— Време е да заемеш позиция — прекъсна я Гилкрист и се запъти заплашително към контролното табло на стената.
— Идвам — каза Киврин, без обаче да помръдне.
— Готови сме за спускане на мрежата.
— Знам — каза тя твърдо. — Идвам веднага щом се сбогувам с господин Дануърти и доктор Ааренс.
Гилкрист кимна рязко и се върна към разхвърляните по земята неща. Латимър го попита нещо и той му отговори троснато.
— И какво точно означава да заемеш позиция? — попита Дануърти. — Сигурно ще те прасне по главата с някоя бухалка, защото от статистическия отдел са му казали, че има голяма вероятност някой да си помисли, че не си в безсъзнание.
— Означава да легна и да затворя очи — обясни с усмивка Киврин. — Не се тревожете.
— Няма никаква причина, поради която да не можеш да изчакаш до утре, за да може Бадри поне да провери параметрите — настоя Дануърти.
— Искам да видя ваксинацията още веднъж — намеси се и Мери.
— О, престанете да мърморите! — каза Киврин. — Ваксинацията не ме сърби, порязаното не боли, а Бадри цяла сутрин прави всевъзможни проверки. Зная, че се притеснявате за мен, но моля ви — недейте. Спускането ще стане на главния път между Оксфорд и Бат само на три километра от Скендгейт. Ако не се появи никой, ще стигна пеша до селото и ще им кажа, че са ме нападнали разбойници. След като определя координатите си, разбира се, за да мога да се върна на мястото на спускането. — Тя вдигна ръка към стъклото. — Искам само да благодаря и на двама ви за всичко, което направихте. Исках да отида в Средните векове на всяка цена, и ето ме на — вече тръгвам.
— По всяка вероятност след спускането ще имаш главоболие и ще се чувстваш изморена — предупреди я Мери.
— Това са нормални странични ефекти от разликата във времето.
Гилкрист пак дойде до стъклената преграда и каза:
— Време е да заемаш позиция.
— Трябва да вървя — рече Киврин и събра дългите си поли. — Благодаря ви искрено още веднъж. Сега нямаше да съм на път, ако не беше помощта и на двама ви.
— Довиждане — каза Мери.
— Пази се — рече Дануърти.
— Обещавам — каза Киврин, но Гилкрист вече беше натиснал бутона на таблото, така че Дануърти не я чу. Тя се усмихна, махна с ръка и тръгна към счупената карета.
Мери се отпусна на стола си и започна да рови в чантата си за носна кърпичка. Гилкрист четеше списъка си, Киврин кимаше и той отмяташе с писалката.
— Ами ако получи отравяне на кръвта от раната на слепоочието? — попита Дануърти, все така залепен за стъклото.
— Не може да получи отравяне на кръвта — успокои го Мери. — Подсилила съм имунната й система. — И тя си издуха носа.
Киврин спореше за нещо с Гилкрист. Той пак бе сбърчил нос, но след секунда отметна още нещо от списъка си с рязко и гневно движение.
Гилкрист и колегите му може и да бяха некомпетентни, но Киврин не беше. Знаеше средновековен английски, църковен латински и англосаксонски. Беше научила наизуст църковните меси на латински, а освен това вече можеше да бродира и да дои крава. В момента бе личност, която имаше начина на мислене и уменията, с които можеше да си позволи да застане сама на пътя между Оксфорд и Бат. Освен това разполагаше с преводача и специално подсилени клетки, а апендиксът й беше отстранен.
— Тя ще се справи, и то отлично — каза Дануърти, — което само ще убеди Гилкрист, че методите на Медиевистиката са професионални и безопасни.