Добре де, но това очевидно не беше малария. Маларията никога не беше вземала застрашителни размери в Англия, насред зима в Оксфорд не можеше да има комари, а и симптомите бяха съвсем различни. Тя изобщо не се беше изпотявала, а студените тръпки се дължаха на треската.
Тифът водеше до силно главоболие и висока температура и се предаваше чрез въшки и бълхи. И въшките, и бълхите бяха в изобилие в Англия през Средновековието и вероятно обитаваха дори леглото, на което тя лежеше в момента, но пък инкубационният период беше доста дълъг, поне две седмици.
Инкубационният период на тифоидната треска беше само няколко дни и тя също водеше до главоболие, болки в крайниците и висока температура. Киврин не смяташе, че става въпрос за подновяваща се треска, но си спомни, че нощем температурата се покачва, което означава, че денем би трябвало да спада и отново да се покачва привечер.
Колко ли беше часът? Еливис беше казала, че се смрачава, а светлината, влизаща през колосания лен, беше станала синкава — но пък дните през декември са къси. Можеше просто да е късен следобед. Спеше й се, но и това не беше нещо, на което можеше да разчита за информация. През целия ден ту беше заспивала, ту се беше събуждала.
Дремливостта беше симптом на тифоидната треска. Киврин се опита да си припомни и останалите болести от „краткия курс“ по средновековна медицина на доктор Ааренс. Кръвотечение от носа, обложен език, розови обриви. Обривите трябваше да се появят чак към седмия-осмия ден, но въпреки това Киврин издърпа ризата си и огледа корема и гърдите си. Обриви нямаше, значи не беше тифоидна треска. Нито пък едра шарка. В случаите на едра шарка обривите започваха да се появяват на втория-третия ден.
Къде ли се бавеше Агнес? Може би някой беше проявил със закъснение здравомислие да й забрани да влиза в стаята на болната или пък инак ненадеждната Мейзри беше започнала все пак да я наглежда. Или, което май беше най-вероятно, малката беше отишла в конюшнята да види любимеца си и беше забравила за нея.
Чумата започваше с главоболие и висока температура. Не можеше да е чума. Нямаше нито един от симптомите й. Подутини, които ставаха колкото портокал, език, набъбнал така, че да запълни цялата уста, подкожни кръвоизливи, от който цялото тяло почернява. Не, не беше чумава.
Трябваше да е някакъв грип. Това беше единствената болест, която идваше така внезапно, а и доктор Ааренс се беше разтревожила, че господин Гилкрист е преместил датата за спускането, защото антивирусните ваксини щяха да постигнат пълния си ефект едва на петнайсети, така че дотогава тя щеше да има само частичен имунитет. Сигурно беше грип. И какво беше лечението на грипа? Антивирусни медикаменти, почивка, течности.
„Ами значи трябва да си почиваш“ — каза си тя и затвори очи.
Не си спомняше да е заспала, но явно беше станало точно така, защото изведнъж двете жени бяха отново в стаята и говореха, а Киврин не си спомняше да ги е видяла да влизат.
— Какво каза Гавин? — попита старицата, която разбъркваше нещо в една купа. Обкованата с желязо ракла до нея беше отворена. Тя бръкна вътре, извади малка платнена торбичка, сипа от съдържанието й в купата и продължи да бърка с лъжицата.
— Не е открил нищо, което може да ни каже нещо за самоличността й. Всичко й е било откраднато, а сандъците до един са разбити, дори най-малкото, което би могло да ни каже нещо за нея, липсва. Каза ми обаче, че каретата е скъпа изработка. Тя определено е от заможно семейство.
— И естествено семейството й я търси — рече възрастната жена. Беше оставила паницата на земята и разкъсваше някакъв парцал. — Трябва да изпратим човек в Оксънфорд да им каже, че е при нас и е в пълна безопасност.
— Не — каза Еливис и Киврин съвсем осезаемо усети съпротивата в гласа й. — Не в Оксънфорд.
— Да не би да си чула нещо?
— Нищо не съм чула — отвърна Еливис. — Но моят съпруг ни нареди да стоим тук. Ако всичко мине добре, той ще дойде до края на седмицата.
— Ако всичко беше наред, вече щеше да е тук.
— Процесът тепърва започна. А може и да е тръгнал насам.
— Или… — още едно от непреводимите имена — Торкуил? — ще бъде обесен, а заедно с него и синът ми. Не трябваше да се забърква в такава работа.
— Той е приятел и е невинен.