— Не — отвърна тя. — Гавин срещнал отец Рош, докато ви водил насам, и ви оставил на неговите грижи, за да се върне и да потърси нападателите ви. След като обаче не открил нищо, двамата с отец Рош ви докарали тук. Не се тревожете за това. Гавин донесе всичките ви вещи.
Не си спомням отец Рош да е бил там. Помня го само когато вече бях на легло. Ако обаче това, което ми каза Роузмунд, е вярно, и ако Гавин и отецът са се срещнали недалече от мястото на спускането, може би и той ще може да ми помогне да го намеря.
(Пауза)
От известно време разсъждавам върху думите на лейди Имейн, че раната на главата ми е повредила и белите ми дробове. Мисля, че никой около мен не си дава сметка, че съм болна. Пускат двете момиченца да влизат при мен, когато си поискат, а и никой като че ли не се притеснява ни най-малко, може би с изключение на жената на иконома. Обаче щом лейди Имейн й каза, че са „повредени дробовете“ ми, тя се приближи към леглото без никакво колебание.
Все пак тя явно се тревожи за възможността да съм заразна, а когато попитах Роузмунд защо не е отишла с майка си при болния ратай, тя отвърна с тон, който означаваше, че нещата са ясни от само себе си:
— Мама ми забрани. Ратаят е болен.
Мисля, че според тях аз не страдам от никаква болест. Нямам никакви симптоми — пъпки от шарка или някакъв обрив — и си мисля, че отдават високата ми температура и бълнуването на раните ми. Раните често са се инфектирали, а освен това не са били редки и случаите на отравяне на кръвта.
А и никой от тях още не се е заразил. Вече минаха пет дни, а ако става въпрос за вирус, инкубационният период е само от дванайсет до четирийсет и осем часа. Доктор Ааренс ми беше казала, че най-заразният период е преди да са се появили каквито и да било симптоми, така че може и да не съм била вече толкова заразна, когато децата започнаха да идват при мен. А може и да страдам от нещо, което всички вече са преболедували и имат имунитет. Жената попита дали съм имала флорентинна? Флантинна треска, а господин Гилкрист е убеден, че през 1320 година е имало епидемия от инфлуенца. Може би съм се заразила точно от това.
Сега е следобед. Роузмунд седи на пейката до прозореца и бродира парче лен с тъмночервен вълнен конец, а Блеки спи до мен. От известно време си мисля колко бяхте прав, господин Дануърти. Въобще не бях подготвена, всичко е съвсем различно от това, което очаквах, че ще намеря тук. Не бяхте прав обаче когато казвахте, че не е като в приказка.
Накъдето и да погледна, виждам все неща от приказките: червената пелерина с качулка на Агнес, клетката на плъха, паниците с каша, селските колиби от слама и пръчки, които някой вълк може да събори, без дори да се напъва.
Камбанарията прилича на тази, в която е бил затворен Рапунцел, а сведена над бродерията си, с тъмната си коса, бялата си шапчица и червени бузки, Роузмунд е досущ като Снежанка.
(Пауза)
Мисля, че треската ми се връща. Усещам миризмата на дим в стаята си. Лейди Имейн се моли, коленичила до леглото ми с часослова си в ръка. Роузмунд ми каза, че отново са повикали жената на иконома. Лейди Имейн я ненавижда. Трябва да съм доста тежко болна, за да се е съгласила да я извикат отново. Чудя се дали ще повикат и свещеника. Ако това стане, трябва да го попитам дали знае мястото, на което ме е намерил Гавин. Започва да ми става адски топло. Сега вече въобще не се чувствам като в приказка. Свещеника го викат само когато някой е в агония, а според Статистиката през четиринайсети век седемдесет и двама на всеки сто души са умирали от пневмония. Надявам се отчето да дойде скоро, за да ми каже къде е мястото на спускането и да ми подържи ръката.
13.
Докато Мери разпитваше Колин как се е промъкнал през отцепения периметър, пристигнаха още два случая на зараза — и двата на студенти.
— Беше много лесно — отвърна Колин разсеяно. — Просто там се опитват да не пускат хора да излизат, но не спират тия, които искат да влязат. — И тъкмо се готвеше да разкаже с повече подробности, когато влезе регистраторката.
Мери беше накарала Дануърти да я придружи до отделението за спешни случаи, за да се опита да разпознае новопристигналите.
— А ти ще останеш тук — беше каза тя на Колин. — Успя да направиш достатъчно бели само за един ден.
Дануърти не разпозна нито един от двамата новодошли, но това беше без значение. Те бяха в съзнание, достатъчно свежи и вече даваха на главния лекар имената на всичките си контакти. Дануърти ги огледа поотделно, поклати глава и каза:
— Може би са били сред тълпата на улицата.